23 март 2017

Електорално-икономическа перспектива пред България

България има един основен проблем и той се нарича “София”.

Икономическата и властова централизация, започнала още с изселниците от балканските войни, продължава вече над 100 години и като резултат от нея една огромна част от трудоспособните българи е събрана в софийското поле - най-отдалечената от търговски пътища част на България (за които не знаят - в епохата на икономическа глобализация търговските пътища минават по вода). Това силно затруднява приличането на свежи инвестиции в този регион, освен ако не бъдат ангажирани солидни държавни дотации. В дългосрочен план същото силно пречи на растежа на доходите и обезкървява цялата икономика.

И заради ненужната централизация и заради корупцията и заради икономическите приоритети на българската олигархия, за които споменах в предходната си статия, в момента стотици хиляди българи в трудоспособна възраст са закрепостени в София да изплащат ипотечни кредити. Като добавка към това, само преди няколко години, в най-острия период на икономическата криза, хиляди си загубиха работата, а с това и жилищата. Напълно нормално, основният страх на останалите, е че същото може да сполети и тях. Затова приемат на нож всичко, което им изглежда като заплаха за работните им места и е изключително лесно да бъдат манипулирани да излязат на протест пред Народното Събрание, което те направиха вече два пъти. По този начин ефективно бламират бездруго плахите опити за реформи.

Мнозина упрекват Бойко Борисов и ГЕРБ, че печелят изборите чрез манипулации. Това до известна степен е вярно, но основната причина за изборните му успехи са именно страховете на споменатите “ипотекоплащатели” в София. Бойко Борисов е човек с богато криминално минало и има много добър усет към страховете на хората. Всъщност като всеки криминален бос и той се “храни” именно със страхове. Логично успеха на тази изборна стратегия на ГЕРБ еволюира към подобен подход и в други области - например чрез “санирането”. Десетки хиляди бяха подведени да подпишат предварителни договори, за които е било кристално ясно, че няма как да бъдат изпълнени и сега ГЕРБ се опитват да оберат плодовете на това в предизборната си пропаганда. Парадоксално, чрез най-важния инструмент на демокрацията - парламентарните избори, бива унищожавана българската икономика.

Въпреки, че нуждите на стопанското развитие са точно обратните - да намалява дела на заетите в София за сметка на заетите в останалата част на страната, цяла България бива изстисквана, за да бъдат създавани нови работни места в София. Резултатът е видима стагнация и силна икономическа миграция към чужбина.

Естествено това не може да продължава вечно, заради ограничените ресурси на най-бедната държава в ЕС. Основен двигател на икономическата активност в България е бейби-бум поколението, родено през 70те години на 20ти век. Около 2030 това поколение ще започне масово да се пенсионира, след което пропадането ще е неудържимо. Утешителната новина е, че и то, а и задълбочаващата се демографска криза, ако не друго, то поне ще отслабят електоралния натиск към това да се спират реформите, насочени към траен икономически растеж. За съжаление той вече ще е от доста по-ниска база.

Ще загине ли тогава България?

Аз не споделям това мнение. Българският народ е оцелявал, дори когато е бил дори само половин милион. Невъзможно е външен завоевател да ни покори, заради съвременната система на международни отношения. Освен това през 21ви век се затвърди архетипа на “пътуващия човек” - гастърбайтера, който живее в две държави. България може да намалява като население, но българската диаспора расте и постепенно ще стане основен източник на средства за издръжка на много хора, които не могат да разчитат на българската държава. Освен това вече се чуват гласове, че на ЕС май ще му се наложи да изплаща пенсиите на източноевропейските пенсионери, за да се избегне хуманитарна катастрофа в най-богатия континент. Защото източноевропейските, набожно-консервативни “аристокрации” не се способни да свършат същото. Всъщност от всички бивши комунистически държави, преходът от тоталитарно общество към демокрация засега е успешен единствено в Чехия и Словакия.

Така или иначе обаче България безвъзвратно ще изгуби икономическата си и политическа тежест, която имаше през 20ти век и ще са нужни десетилетия, ако не столетия за да я възвърне. Е, разбира се винаги има шанс комети да паднат върху останалата част на света, а нас да пропуснат. Тогава дори мижавото ни съществуване ще изглежда като лукс за мнозина.

02 март 2017

За инфраструктурата и благоденствието

Още римляните са знаели, че пътуването по море е много по-евтино, отколкото по суша. Затова Римската Империя се разширявала основно около морета и заемала прилежащите им територии, до които бързо може да се стигне с кораб. Да се превози килограм пшеница от Лондон до Рим струвало 4 денарии, а по суша през Галия - 62.55.

Много вода е изтекла от времето на римляните, но и до днес, пътуването по вода си остава най-икономичния транспорт. Тук и тук можете да видите приблизителни оценки за цената на превоз по вода и по суша в САЩ и от Китай до Европа. Дори най-благосклонните за сухоземния транспорт показват, че той е от 3 до 12 пъти по-скъп от водния, като железопътния е към по-ниското съотношение, а шосейния - към по-високото.

А това по-долу е карта на Холандия с нанесени по нея пристанища с контейнерни терминали. Отбелязани са и няколко в съседните страни, които поемат трафик от Холандия. В зависимост от това колко отдалечена е всяка точка на картата от тях, толкова по-тъмен е цвета в нея. Например ако забелязвате западно от Леуварден, през езерата Ейселмер и Маркермер, чак до Арнем, минава една дъга, в която няма пристанища, съответно този район е леко засивен. За тези, които ще се зачудят какви пристанища има в Грьонинген, Лиеж, Дуйсбург и по границата с Германия - те са вътрешни, построени до плавателни канали. Холандия, държава с приблизително една трета от площта на България, има 640 км. навигационни водни пътища, почти всички от които са изкуствено създадени. В това тя дори не е уникална, защото в Германия плавателните канали са над 3600 км, във Франция - 5900 км, а във Великобритания над 7000 км. Естествено те не са големи като Панамския, а съвсем скромни, достатъчни за преминаването на шлепове до 1350 тона. Някои дори имат "кръстовища", като на тази снимка. В по-голямата си част са построени преди 100-200 години, но и до днес оказват силно влияние върху западноевропейската икономика, защото ѝ осигуряват евтин транспорт. Ако се превозват холандски лалета, то скоростта на доставката е първостепенна, но ако се превозват въглища, пшеница или машини, скоростта е пренебрежима, за сметка на цената на превоза.

Редно да отбележа, че картата не е съвсем коректна, защото правилното пресмятане на транспортни разстояния, трябва да вземе предвид надморската височина и други особености на релефа. Алгоритмите за това обаче са изключително "машиноемки" и след като направения от мен такъв, смята 3 часа, изчерта карта, която не се отличаваше съществено от горната, но за сметка на това беше с много ниска резолюция. Затова предпочетох да използвам тази опростената.

А ето така изглежда картата на България пресметната по същия начин. Най-близките пристанищни терминали уви се намират в съседните държави - Констанца, Истанбул и Солун. Изключение е само микротерминала край Долно Езерово, който нарочно поставих на 150 км. навъртре в морето, за да не изкривява ненужно реалната картина. Както виждате, по-голямата част от нея е невидима, скрита под сивия облак и повярвайте ми, колкото лесно намирате къде са на нея Видин, Плевен, Търново и Кърджали, толкова лесно ги намират и потенциалните инвеститори.

Предполагам някой ще се зачуди, защо големите индустриални центрове София и Пловдив са в тази мрачна зона, няма ли тук някаква манипулация? Причините за това са две: 1) Водопадът от обществени средства, който се излива в София, и за който писах преди години 2) Икономическите приоритети на българската олигархия, която има съвсем различен план за развитие на икономиката ни, на които ще отделя повече внимание

Защо България е в застой от почти десет години?

Написах "олигархия", въпреки че нямам с това предвид едрия бизнес у нас, а само една малка клика, тясно свързана и силно срастнала се с политическата власт. Тя не се интересува от транспортни разстояния, ефективност на превозите и инфраструктура, а единствено от това да продава на възможно най-високи цени имотите и офисите си, които са почти изцяло в и около София. Тази олигархия официално докопа властта през 2009, но и преди това имаше силни позиции в нея. Тя разполага с цели три партии, които я представляват в парламента - ГЕРБ, ДПС и АБВ, но също с така дузини политици от други партии, които горещо желаят да ѝ помагат. Тя доскоро си имаше и президент, който "развиваше иновативни технологии". "Развитието" представляваше републиканският бюджет да плаща осигуровките а понякога и заплатите на служителите на второразрядни и треторазрядни инвеститори, които наемат или купуват офиси от нея.

Всичко, което въпросната олигархия свърши чрез властта имаше една и съща цел - да търси купувачи на имотите си и да им повишава цените, чрез безскрупулно пилеене на обществени средства и европейски субсидии в безумни проекти, като например

  • Ненужни магистрали, които въпреки недостатъчния трафик, дублират съществуващи пътища. Конкретно "Тракия" е най-слабоумния проект в новата ни история. Тя не обслужва почти никого в югоизточна България, през която минава. Пътуващите от Стара Загора за Ямбол използват стария път до Нова Загора и едва тогава се прикачват на Тракия. Пътуващите между Стара Загора и Сливен изобщо не я използват, защото пътуването им от 70 км. ще стане 110 км. Пътуващите от Сливен до Бургас в по-голямата си част използват отново стария път до Карнобат. Тя не облекчава съществено и пътуващите от целия Задбалкан, плюс Габрово и Търново към южното Черноморие, защото е на 20 км. от някогашната "детелина" до Сливен. Ако има някой, за когото тя е облекчение, това са правителствените автомобили, които спестяват чрез нея 12 км. от разстоянието от София до Бургас. Вместо Тракия можеше да се разширят съществуващите пътища, както и да се направят хубави от Ямбол до Нова Загора и от Ямбол до Петолъчката - проект, който щеше да изисква много по-малко средства.
  • Софийско метро, което вече е по-голямо от това в Маями и което никога няма да изплати средствата вложени в него.
  • Програма за повишаване на енергийната ефективност (а.к.а. "саниране"), от която се облагодетелстват предимно общини, където ГЕРБ има силно присъствие и съответно солидна членска маса.

За сметка на това важната за икономиката инфраструктура не се поддържа и съответно се руши. Инцидентите по железопътни гари и тунели вече са почти всеки месец, защото всеки бюджетен лев, който отива за друго, освен за повишаване на цената на имотите на олигархията, е пряка загуба за нея.

Тази олигархия не се свени да използва цялата мощ на държавната бухалка, за да отнема против всякакви законови и морални правила собственост от конкурентите си, пък били то и чуждестранни инвеститори. Тя цели четири години, до 2013, блокираше средствата от ЕС, предвидени за подобряване на градската среда, като средства се даваха само там, където тя имаше икономически интерес.

И да не забравим, че не само икономическа разсипия беше инструмента ѝ, а и цяла стройно изградена пропагандна машина, която и до днес не спира да затлачва с безумия медийното пространство. Ако някой помни, преди 3-4 години Бургас беше обявен за най-бързо развиващия се град в България. Из медиите редовно излизаха статии, как чуждите инвеститори едва ли не се бият, кой първи да вложи парите си в индустриалните му зони. Някои стигаха дори до там да публикуват умилителни статии, че Бургас растял по-бързо от София (всъщност истината е, че през същата година, с решение на правителството, две села - Рудник и Черно Море са присъединени към града, оттам и неочаквания ръст на населението). Всичко това с една единствена цел - да се създаде впечатление, че пари и хора текат към пристанищния град, така че ако някой е достатъчно тъп, и той да отиде там, където ще му бъдат предложени за закупуване или наемане офиси и жилищни сгради, построени от свързани с властта фирми. За съжаление икономическите "успехи" в Бургас угаснаха, щом правителството падна, а през 2014 той беше най-бързо намаляващия град в България. В момента Пловдив е избран за "бързоразвиващ се център". Използвайки шумотевицата около това, че през 2019 градът ще е една от европейските столици на културата, по спомената горе схема, второразрядни и треторазрядни инвеститори получават сертификати клас "А" и държавата ги субсидира, за да наемат или закупят офиси и жилища, които отново са собственост на близки до властта. Още преди да е приключила 2019 шумотевицата ще отмине, Пловдив няма да е станал център на нищо, но пък за сметка на това България ще се е сдобила с още едно потьомкинско село на ГЕРБ.

България заема "първото място" в ЕС по количество енергия, което й е нужно, за да произведе БВП за €1000, като основната причина за това е неефективната й транспортна система. Дори тези числа да се преизчислят по паритет на покупателна способност, ние отново сме на опашката, като дори изоставаме от държави в нашия регион. За сметка на това банките всяка година отчитат десетцифрени печалби, основно принос в които имат лихвите по ипотеките, които преселниците в София плащат. Докато на горната графика не станем сравними поне с централноевропейските държави, забравете за всякакви "индустриални центрове" у нас.

Показателен за инвестиционните "успехи" на доскорошната власт е факта, че фирма като Язаки спечели награда за "Инвестиции в човешки ресурси". Язаки имат заводи в Ямбол и Сливен. Ако някой се чуди какви са условията на труд и заплащане в тях - нека иде и се увери сам.

А можеше ли да бъде по друг начин?

Наскоро ми попаднаха две статии, които описват в детайли два причудливи проекта от 50те години - плавателен канал между Бургас и Пловдив и плавателен канал между Русе и Варна. В първата статия межда другото се споменава това, което написах и най-горе, че по такъв канал шлеп с товар 2000 тона, може да бъде теглен от влекач с двигател 200 конски сили. За сравнение при днешните технологии, ако същия товар се придвижва по железен път, локомотива който ще го тегли трябва да е с приблизителна мощност 2000 конски сили (по приблизителното правило за железниците тон товар = конска сила мощност). Направи ми впечатление и инженерната находчивостта на проекта за канал от Пловдив до Бургас. Ако статията в тогавашния "Наука и техника за младежта" е правдоподобна, то 250 километров канал е щял да има само два шлюза. За сравнение канала Рейн-Майн-Дунав има 16 (и въпреки това е рентабилен).

Не знам защо комунистите са се отказали от тези два проекта или поне от по-лесния - канал от Русе до Варна. Едното ми предположение е, че в Съветския съюз Хрушчов е заменен от Брежнев (Хрушчов е единствения ръководител на СССР преди Горбачов, който не е пълен идиот). Другата е, че в България на власт идва Тодор Живков и с него на дневен ред се връща софийската грандомания. И двата обаче са щели съществено да променят икономическия облик на изостанала по това време България, защото и двата са били насочени към това, което вече не е приоритет на българските правителства - развитие на собствена индустрия. Не само бизнеса в Бургас, Варна, Пловдив и Русе щеше да разполага с евтин транспорт, а и всеки друг в Тракийската низина и Добруджа.

Съвременните коментатори поставят каналите Бургас-Пловдив и Варна-Русе в една категория с нереализирания софийски канал и ги дават като пример за "комунистическо разсипничество". Интелектът на съвременните коментатори стига само за две неща - почти да се опазят от самоповреда и да се присмиват на неща, които не разбират. Ако питате мен, сравнени с комунистите преди 60 години, днешните български политици и "анализатори" са едни жалки смешки.

И накрая ..

Не знам дали плавателни канали из източна България ще я направят рай за бизнеса, какъвто е Холандия. Имайки предвид колко други големи инфраструктурни проекта утънаха в сметкаджийство и пилеене през последните 20 години, силно се съмнявам че плиткоумната ни политическа класа е способна да се обедини около нещо такова. Сигурен съм обаче, че поне може да успее поне в по-лесната задача - да изгради модерни контейнерни терминали, какъвто има например в Констанца. Между другото план за такива във Варна и Бургас има от почти 10 години. Беше се намерил дори инвеститор, който да финансира проекта при преференциални лихви - японската банка JBIC. ГЕРБ обаче ефективно го саботираха с "контрапредложение" за инвестиции в друго (сами можете да се досетите в какво). А контернейни терминали са нужни поне в четири наши пристанища - Бургас, Варна, Русе и Лом. С особена важност е ломското пристанище, защото то е най-близкия порт до София, освен това е крайно нужно на северозападния регион, който пострада най-силно от краха на комунизма.

И съвсем накрая .. нека да помечтаем как може някой ден да изглежда България с модерни пристанища в Бургас, Варна, Русе и Лом:

Или с канали от Бургас до Пловдив и от Русе до Варна:

Или в утопичния вариант с канали, терминали и ново пристанище северно от Плевен (до някогашния Улпия Ескус, там където още римляните са открили, че е пресечна точка на балканската търговия)

Тогава може би ще заприличаме на Холандия. А дотогава най-вероятно повечето от нас само ще четат на "невероятните икономически успехи" някъде из България, които все ни подминават.

30 май 2016

Защо България няма да стане IT център - Q&A

Пиша тази статия, понеже предходната събра над сто коментара с въпроси в тях, които мисля, че имат нужда от допълнително разяснение.

Наистина ли IQ на българите е 93?

Доста хора се усъмниха в числата, които привежда проф. Ричард Лин в изследването си, поне в тези които се отнасят за България. Критиките бях в следните посоки:

  • Никой не е провеждал изследване на IQ в България, поне в Менса-България не са чували за такова.
  • Как се разбира средната му стойност от тестиране на “само 2-3% от населението”?
  • Разпределението на IQ за България не съответства на нормалното, заради “известния” нисък интелект на циганите. То по-скоро прилича на “двувърха камбана”. Критики имаше и приравняване на същото разпределение към която и да е друга държава, вкл. САЩ, защото там имало няколко раси, които “очевидно” били различни по интелект.

Въпреки, че е най-старата, МЕНСА не е единствената организация, която се занимава с измерване на IQ. Освен нея съществуват “Интертел”, “Тройна девятка”, “Прометей” и т.н. - все организации на хора с висок IQ. Но и извън тях, всеки друг може да съставя тестове и да пресмята интелигентност. Доколко токива тестове ще бъдат валидни и стандартизирани е отделен въпрос. В изследването на Ричард Лин е споменато, че интелигентността е измервана чрез т.нар. “Тест на Рейвън” - езиково неутрален тест, при който трябва да се открие липсващия елемент в матрица от 2х2, 3х3, … елемента.

По определение IQ за всяка група изследвани (например населението на една държава) е със средна стойност 100 и стандартно отклонение 15. Това обаче не означава, че ако се групират данните за няколко държави то във всяка средния IQ отново ще е 100. Ако изследването е върху целия свят няма никаква пречка в различните държави усреднените IQ да са различни и при това да не са точно 100. Ето един пример, просто за илюстрация:

Ако Иван, Мария и Петър са попълвали тест с 60 въпроса и са дали съответно 36, 40 и 38 верни отговора, то тогава по дефиницията на IQ техните резултати ще са 85, 115 и 100. Ако пък Джон, Мери и Пийтър са дали на същия тест съответно 34, 35 и 42 верни отговора то техните коефициенти ще са 90, 93 и 117. Тъй като тестът, който са полагали всички е един и същ, резултатите на всички шестима участници може да бъдат групирани и тогава IQ коефициентите на всеки ще се променят: Иван - 93, Мария - 112, Петър - 102, Джон - 83, Мери - 88, Пийтър - 122. Средният IQ на първата група съответно ще бъде 102, а на втората - 98.

Не е нужно да се подлага на тест всеки в дадена държава, за да се определи средния IQ в същата. Математическата статистика има разработени методи за оценки, които естествено не са 100% верни, но са с много добро приближение. Всъщност чрез въпросните методи от точността на оценката, която се търси, може да се определи броя на хората, които трябва да бъдат подложени на тест. Например за да се определи средния IQ на 7 милиона души с доверителен интервал ±3 и с ниво на доверие 95% e достатъчно да се изтестват 1067 от тях. А при ниво на доверие 99% - да се изтестват 1849 от тях. което, обърнете внимание дори не е “2-3% от населението”, а едва 0.1-0.2%.

Не съм срещал изследвания за интелекта на ромите, но дори те да са с по-нисък от този на българите, делът им от населението е прекалено малък, за да промени съществено общата картина. Например ако 5% от населението има някакво ниско IQ - да речем 70, а останалите 95% имат IQ 93, то средния за цялата група ще е 92, т.е. само с единица по-нисък, от този на мнозинството.


Свързан ли е наистина IQ с IT уменията и влияе ли това на IT индустрията в България?

Съществена част от въпросите бяха насочени към това, че няма доказателства, че IQ пряко влияе на IT уменията. Сродни стях са и друга група въпроси за това, че дори нисък IQ не е пречка за сериозно развитие на IT индустрия, защото тя не изисква само top-performers, а ангажира и много други длъжности, които могат да бъдат изпълнявани и от не-толкова-добри специалисти.

IT уменията определено са свързани с IQ. Една от първите статии, които четох за това как се преподава програмиране на новобранци, описваше схематично какво представлява процесът на научаване - в началото се започва с объркване, като прогрес има само в тези области, които изискват механично заучаване (“назубряне”). След това между определени заучени неща, учещия създава връзки. Постепено тези връзки се разширяват върху нови и нови обекти на обучението. В крайна сметка успехът зависи от това дали учещия може свободно да създава нови връзки между научените неща или си остава на фазата на механичното заучаване. За съжаление не успях да намеря статията, вероятно съм я изтрил по невнимание, но нейните изводи, колкото и елементарно да звучат, съвсем точно описваха това, което видях с очите си. Искам да обърна внимание на факта, че курсовете, които организирах нямаха успеваемост 0%, което би ме накарало да мисля, че грешката е в мен. Резултатът им беше един много успешно обучен програмист (ще го нарека “шампиона”), около дузина които продължават да напредват, но с бавен темп и мнозинство от 80+%, при които обучението остана на ниво механично заучаване.

Още по-опростено това звучи така: Ако някой бъде научен, че две плюс две е четири, той едва ли някога ще събере грешно тези числа. Ако бъде научен и че три плюс пет е осем, то ще знае още една сума. В програмирането обаче е нужно да са събират X и Y, и механичното заучаване на готови резултати не е от особена полза.

Едно от определениета на интелигентност е именно умението да се създават връзки между обекти и категории, затова например тестовете на Рейвън са организирани именно по този начин. Т.е. IQ пряко влияе на IT уменията.

Но дори логиката в тази причинно-следствена връзка да изглежда съшита с бели конци (нещо обичайно в социометрични изследвания), статистическите данни красноречиво говорят за връзката между IQ и IT. Тук със сини стълбове са представени средното IQ на държавите в Източна Европа, а с оранжева линия - дела на заетите в IT сектора във всяка отделна държава. Всеки може сам да се убеди, че с изключение на Полша и Латвия, двете групи числа се “движат” синхронно. Данните са от Евростат и от изследването на Ричард Лин. Същата съпоставка, приложена за цяла Европа, няма толкова изразена корелация, особено в западна Европа, което аз си го обяснявам с факта, че доходите на IT специалистите там не се отличават толкова съществено от доходите в други професии, както това е в Източна Европа. Т.е. професията на програмиста не е толкова популярна по финансови причини.

За да съм прецизен, коефициентът на корелация между IQ и дела на IT специалистите за цяла Европа е 0.60 (при възможни стойности от “-1” за обратна корелация до “1” за детерминистична връзка). На статистически език стойности на този коефициент между 0.3 и 0.7 се наричат “средно силна връзка”. За Източна Европа същия коефициент има стойност 0.73, т.е. “силна връзка”. За Източна Европа, без Полша и Латвия, коефициентът на корелация е 0.92 - между двете величини има почти детерминистична връзка.

Възможно ли е все пак и не-толкова интелигентни хора да бъдат обучени да извършват задачи в IT сектора? Съдейки от разговори с мои колеги, които работят в Западна Европа и САЩ, бих казал че сигурно е така, но само в силно развити държави като западноевропейските и северноамериканските. Основното препитание на IT сектора в Източна Европа е от аутсорсинг, където не-дотам добри IT умения трудно се пласират. Докато основните доходи на българските IT фирми не станат от развой на собствени продукти, IQто ще е главния фактор за развитието на сектора. Но собствените продукти изискват не само IT умения, а също така и търговски такива, плюс добър маркетинг, но това са теми за друг статия.


Математическите умения определящи ли са за това дали ще станеш добър IT специалист?

Да, поне така показва изследването на Ричард Лин. Коефициентът на интелигентност е в най-пряка връзка с уменията на учениците в математиката, точните науки и знанията им в чужди езици. В зависимост от това дали се вземат резултатите от TIMMS, PISA, и в зависимост от надеждността на входните данни, коефициентът на корелация между IQ и математическите умения варира от 0.92 до 1.00, което както споменах по-горе е детерминистична връзка.


Мотивацията не е ли по-важна от IQ за обучението?

В отговорите дадох един цитат от бащата на съвременния маркетинг - Филип Котлър, свързан с ролята на мотивацията в бизнеса:

Някои компании все още вярват, че могат да успеят просто със силна воля. Преди няколко години, една бразилска компания, произвеждаща самобръсначки, се опита да измести Gillette от лидерската позиция в пазарен дял. Попитахме въпросната компания дали произвежда по-добри самобръсначки. Отговорът беше "Не". "По-ниска цена?" - "Не". "По-добро обслужване?" - "Не". "Креативна маркетингова кампания?" - "Не". "По-високи търговски отстъпки?" - "Не". "Как тогава очаквате да отнемете пазарен дял от Gillette?". "С пълна отдаденост!". Ненужно е да споменаваме, че фирмата се провали.

При индивидуални успехи, при преодоляване на някакви пречки, мотивацията е изключително силен фактор, но в бизнеса тя има твърде слаба роля, ако липсват други предпоставки. Ще спомена за пореден път, че професията на IT специалиста не е коя да е професия, а една от най-”интелектоемките”. Ако някой вярва, че може да стане по-интелигентен чрез силна мотивация - желая му успех, нека опита!

Мотивацията има и друго лице, което видях по време на курсовете. Споменах за “шампиона” - момчето, което изпълни всичките ми очаквания. Той, въпреки че беше най-напреднал от всички, присъства на абсолютно всички лекции, на които го поканих, дори на такива, които вече беше слушал. Имало е случаи, когато на лекция сме четирима души, и той задължително беше един от тях. Но на него всичко, което говорех и давах като задачи, му беше лесно и му доставяше удоволствие. За сравнение най-честата причина, която чувах, когато някой се откажеше беше, че е “много трудно”. С други думи казано, когато обучаемия сам вижда прогреса от обучението, когато обучението му се струва лесно, мотивацията му е силна. Обратно - когато не вижда прогрес мотивацията му намалява. Т.е. връзката между двете в никакъв случай не е еднопосочна - от мотивация към знания.

В някоя от поредните сесии, които организирах, виждайки как се развива обучението, най-сетне проумях какъв е най-подходящият му формат. Вместо няколкомесечна сесия, в която да обучавам всеки желаещ, по-практично беше да се организират две отделни - двумесечна сесия за начинаещи и по-дълга сесия за напреднали. Разделението беше именно за да прецени всеки, след първите два месеца, дали IT професията е за него и ако не - да не си губи допълнително времето, както и моето.


Ниското заплащане не е ли по-голям проблем от IQ за нашия IT бизнес?

Искрено се съмнявам. Парите не могат да направят от никого специалист. Освен това доходите на IT професионалистите в България са доста над тези в останалите браншове. Финансовите стимули за обучение определено са позитивни.



И накрая искам да спомена, че аз не съм престанал да обучавам желаещи, просто с тези статии споделих досегашния си опит, изведох някои емпирични изводи и се опитах да покажа някои пречки. Така или иначе обаче не вярвам, че IT бранша ще стане някакво сериозно перо в брутния ни вътрешен продукт. За нас ще е успех дори да стигнем средноевропейското ниво на заетост в него. А ако някой желае да види какво представляват лекциите, които изнасям - неко погледне канала ми в Ютуб Тъй като в момента го реорганизирам, доста от клиповете в него са неподредени или скрити, но в близките седмици всичко ще е на мястото си.

28 април 2016

Защо България няма да стане IT център

От три години обучавам програмисти. Всеки, който желае, се записва безплатно в курсовете ми и след 4 до 8 месеца, ако изтрае толкова, е подготвен за начинаещ програмист в някой софуерна компания. Когато започвах много добре знаех, че успеваемостта на подобно обучение е много ниска. Харвардският университет организира подобни, широко рекламирани курсове, от които едва един на всеки 8 курсисти си намира работа в IT индустрията. Google имаха специализирана програма за обучение на жени в програмирането, която закриха, след като установиха, че успеваемостта в нея е дори още по-ниска - едва 1% (един процент). Най-голям успех, който съм срещал, има една обществена библиотека в Сейнт Луис, с успеваемост 35%.

Така че, не очаквах чудеса от начинанието си. За да мотивирам нови курсисти, след всяка сесия помагах на най-добрите да си намерят и поне един-два реални проекта, от които да спечелят пари. След три години изгубено време, скъсани нерви и разправии с кого ли не, включително с чиновници, които обещаваха да ми уредят зала за курсовете, трябва да си призная, че моята успеваемост е малко по-висока от тази на Google.

В началото не ми правеше впечатление, че буквално всеки, когото обучавах, не успяваше да се справи с елементарни задачи извън онези, които решавахме заедно. Мислех си, че проблемът е в мен. Изчетох над 30 научни труда в Google Scholar за това как се преподава и в частност как се преподава програмиране. За съжаление това не повиши успевеамостта на курсистите ми. И тогава, като по чудо, се появи едно момче, още незавършило средно образование, което разби на пух и прах жалката статистика, която бях натрупал дотогава. Само за година работа с него, мога смело да кажа, че то покри всички изисквания на просто за младши програмист, а за програмист на средно ниво, каквито работят в IT фирмите. При това без никаква предварителна подготовка, за разлика от други, които бяха правили уебсайтове за забавление преди да се заема с тях.

Всеки би се съгласил, че е трудно да видиш грешката в себе си, дори когато фактите говорят против теб. Ако си обучавал 70 души за програмисти, и само един от тях е станал такъв, кой би си помислил, че проблемът е в тях, а не в теб? Мога да ви уверя обаче, че още по-трудно е проумееш, че понякога грешката не е в теб, дори ако само един от 70 опита да постигнеш нещо се е увенчал с успех. След случая с въпросното момче, започнах да чета съвсем различни научни статии, които ми разкриха една картина, драстично различаваща се от наивните представи, които имах дотогава. Най-важният извод, който си направих е, че въпреки помпозните реклами на професията програмист, които ежедневно се въргалят из нашите медии, България няма шанс да стане IT център дори за Балканския полуостров. Ето ги причините за това:


I. Ниският интелект на българина.

Въпреки, че за някой такава констатация може да прозвучи обидно, точно този неприятен факт е основната причина. Предполагам бихте задали въпроса възможно ли е, нацията, която e допринесла със сперматозоид към създаването на човека, сглобил първия електронен, цифров компютър (Джон Винсент Атанасов), да не е сред водещите в компютърните науки? Уви, напълно възможно е, и вижте какви са фактите:

Изследване на британския професор по психология Ричард Лин от 2002 показва, че усреднената стойност на коефициента на интелигентност (IQ коефициент) на българите е 93 пункта, при средно за света 100. Спомням си, че преди години тези резултати бяха публикувани и в нашата преса и тогава предизвикаха разнообразни коментари, вариращи между това, че подобни тестове давали преимущество на англоговорящите, и това че 93 не било чак толкова лош резултат (гърците и сърбите са със същите стойности).

Ето какво обаче означава за българския IT бизнес, IQ коефициент на нацията от 93. Неговата стойност има т.нар. “нормално” (а.к.а. “Гаусово”) разпределение, което ще рече че ако в дадена, достатъчно голяма група хора, се подредят в колони броя на хората с даден IQ, то ще се получи приблизително такава, камбановидна крива:

Нормалното разпределние се задава от два параметъра - математическо очакване - μ (простонародно наречено “средно аритметично”) и дисперсия - σ2, като математически това се записва така:

Първият параметър определя колко “изместена” наляво или надясно ще е камбаната, а вторият - колко “сплескана” ще е. На графиката горе съм показал как изглеждат три различни нормални разпределения, с μ и σ2 съответно (100, 25), (100, 15) и (110, 15). Във всеки един от случаите площта, която загражда кривата на разпеделението и абсцисната ос е една и съща - единица (или 100%), защото такава е дефиницията на разпределение. За да разберем например колко души имат IQ между 120 и 140, трябва да намерим площта на оцветения в синьо сегмент. Това се прави като се пресметне определения интеграл от горната функция с горна и долни граници съответно 120 и 140 или на практика - като се вземат стойностите на двете точки от таблици с вече пресметнати стойности.

На тази графика пък съм показал как изглеждат реално разпределения IQ коефициент в няколко държави - със синьо е графиката за България, с оранжево - за Полша, Финландия и Германия, и със зелено - най-интелигентата нация в света - хонгконгците. В изследването на Ричард Лин е указано, че за всички нации, дисперсията е приблизително еднаква - 15, т.е. камбаните се отличават само по своята отместеност наляво и надясно, а не по сплеснатостта и издължеността си.


Как се свързва интелекта с IT уменията?

Едно друго изследване, на Хенмън и Нилсън показва разпределението на IQ според упражняваната професия. За компютърните специалисти минималния IQ е 93, средния е 110, а най-горният квартил (топ-специалистите) са с IQ над 123. Както е видно от въпросната таблица софтуерното инженерство е една от професиите, изискващи най-висока интелигентност.

В България хората, които имат IQ по-високо от 110 са 11.5%, а онези с IQ над 123 - 2% от населението. За сравнение в Русия същите дялове са съответно 17.5% и 3.6%, в Полша - 21.2% и 4.8%, а в Хонг Конг - 42.1% и 14.4%. Средно за Европа същите числа са 19.9% и 4.3%. Т.е. България е чувствително по-назад не само от нациите, които са известни с компютърните си умения, а дори от средното за Европа.

За ефекта от ниския ни интелект върху пазара на труда може да се погледнат и тези данни от Евростат за броя на IT специалистите, като дял от заетите по държави - българските IT специалисти не просто са едва 1.9% от заетите (при 3.7% средно за Европа), но също така са и едни от най-възрастните, като само няколко държави от Източна Европа са с по-нисък дял на специалисти под 35 години, сравнени с нас. С други думи - каквито са предпоставките (нисък интелект), такъв е и резултата (слаба трудова заетост).


II. Прекалено малка държава

Високият IQ, който се изисква за да стане някой добър програмист, има и друга особеност - не позволява регионална специализация в тази професия. Невъзможно е например България, Люксембург, Дания или Португалия да станат IT центрове, както са станали центрове на туризма, металургията, морския транспорт или винопроизводството, защото нормалното разпределение на IQ коефициента им отрежда твърде малък дял на хора, които са способни да станат квалифицирани програмисти. Иначе казано единственият начин в една държава да има повече IT специалисти е просто да има повече хора.

Сравнени с Полша (IQ 99), Украйна (IQ 97), Русия (IQ 97) и Румъния (IQ 94) ние изглеждаме ето така:

  • В България 11.5% от хората имат IQ по-голям от 110, което означава около 930 000 души. Естествено не всички от тях могат да станат IT специалисти, защото IT бизнесът не е единствения, който разчита на интелигентни хора. Част от тях са и извън трудоспособна възраст - непълнолетни или пенсионирани.
  • В Полша 21.2% от хората имат IQ по-голям от 110 т.е. Около 8.9 милиона души
  • В Украйна и Русия по 18% от населението има IQ по-висок от 110, което съотвенто означава 8.8 и 27.7 милиона души
  • В Румъния 12% от хората имат IQ над 110, т.е. Около 2.9 милиона души.

Обобщено тези числа означават че, IT фирма има 3 пъти по-голям шанс да намери квалифициран персонал в Румъния отколкото в България, 9 пъти по-голям шанс в Украйна, 10 пъти по-голям шанс в Полша и 30 пъти по-голям шанс в Русия. Като изключим Русия, в която проблемите не опират до интелекта на населението, може да се разбере защо останалите държави имат такъв сериозен приход на чуждестранни инвестиции в IT сектора, сравнени с нас.


III. Престъпна среда

Едва ли има някой, който да не знае, че България има изключително сериозни проблеми и с правосъдната си система. Ето какво на практика означават те за IT индустрията:

1. Без преувеличение може да се каже, че едно от любимите занимания на американските IT гиганти е да се съдят за нарушаване на патенти. Подобни дела, освен помежду си, същите гиганти водят с издатели, държавни институции, телекоми и кой ли още не - достатъчно е да разгледате някой уебсайт с техническа насоченост, за да научите за поне няколко, които се водят в момента. Това е така защото собствеността, особено интелектуалната е изключително деликатна материя, а защитата на правото на собственост е от първостепенна важност в IT сектора. Нито едно от тях обаче не е от силните ни страни.

Има десетки международни сравнения по защитата на частната собственост и в частност за защитата на интелектуалната собственост. Ето един специализиран такъв, който е фокусиран върху темата и според който България е на последно място в ЕС по опазване на правото на собственост

Друг, по-популярен индекс - “Global Competitiveness Report” на Международния Икономически форум има специална секция за интелектуалната собственост, в който България се представя дори по-зле. (от падащото меню изберете “1.02 intelectual Property Rights”). Тези индекси не са публикувани, за запълване на уеб пространството с още страници. Те отразяват реалните шансове на някого, на когото му е откраднато нещо, да получи възмездие и собствеността си обратно. В България крадците са ненаказани - това всъщност показват горните числа и затова инвестициите, не само в IT сектора са толкова оскъдни, а отливът на капитали е толкова съществен.

Представете си например, че нашумелия спор между Google и Oracle за правото на използване на Java API, се води в български съд. Какви са шансовете решението, каквото и да било то, да има нещо общо със справедливостта, почтеността или изобщо с материята на спора?

2. Редно е да споменем, че в България не само киберпрестъпниците се занимават с незаконен търговски шпионаж, но също така и държавните институции. Преди три години излезе един доклад на канадската лаборатория за киберсигурност Citizen Lab, в който бяха изброени държавите, където “паяците” на лабораторията са открили шпионския софтуер FinSpy. България беше в този списък, като нашият случай беше уникален с това, че единствено тук FinSpy беше открит на сървъри на официална държавна институция - министерство на държавната администрация. Полицаите в Пакистан, Нигерия, Китай, Египет, също използват софтуер за подслушване, но за разлика от българските си колеги, се прикриват когато го правят и използват сървъри на телекоми, интернет доставчици и т.н. за междинна комуникация. Единствено в България, службите за сигурност не изпитват никакви скрупули да послушват съвсем явно гражданите си, при това по начин който дискредитира не само тях, но и всички българи.

FinSpy се използва основно за две цели - следене на дисиденти и търговски шпионаж. Тъй като в България да се говори за дисиденти е пресилено, то не е трудно да се досети човек, че софтуерните “червеи” са използвани за подслушване на фирми. Всеки сам може да се досети колко мотивиращо действа това на софтуерните фирми да разчитат на българските си офиси за R&D, след като не просто конкурентите им, но и правителството се опитват да научат търговските им тайни.

Как тогава да си обясним самочувствието на българите, че са интелигентна и техническа нация?

Уви, това самочувствие почива на реални постижения, само че останали в миналото. Изследването на Ричард Лин показва, че коефициентът на интелигентност на дадена нация е най-силно свързан с три други показателя - математическите умения на учениците до 15 годишна вързаст, езиковите умения на същите и най-вече със знанията им в точните науки (без математика). Не знам как е стоял въпроса с езиковите умения, но за математическите умения и тези в точните науки могат да се намерят количествени оценки още от средата на 90те години. Според резултатите от TIMMS през 1995 българските седмокласници и осмокласници са били измежду най-подготвените в математиката в цяла Европа, а по отношение на точните науки са имали знания сравними с тези на японските и корейските си връстници - традиционни шампиони в такива изследвания. В следващите години обаче България постепено потъва надолу в този списък, за да се стигне до там, че според сходно изследване през 2012 българските ученици имат едни от най-ниските резултати в математика и точни науки в цяла Европа, като само албанските и черногорски ученици са по-неподготвени от нашите.

Аз като ревностен фен на математиката още от съвсем ранна възраст, си спомням какво внимание се обръщаше на нея в образователната ни система преди 30 години. В училището, където учех до 7ми клас, имаше извънкласни “кръжоци” по математика за всеки, който имаше амбиции да бъдат приет в някоя елитна гимназия. Отделно за най-надарените имаше и “школа” по математика, в която участваха ученици от всички сливенски училища и където се подготвяше градския отбор за националните състезания. Освен това имаше разнообразни олимпиади, съревнования, състезания на градско и национално ниво по математика, физика, химия и т.н. за които упорито се готвеха хиляди ученици. В 6ти клас дори ходих на “математически пионерски лагер” в с. Стара Река. Почти нищо от това вече не съществува. Днес министерството на образованието не успява дори да отпечата учебници за учениците и министъра на образованието обяснява, че те не били толкова важни (както и, че това не е по негова вина естествено). Силно набожните ни политици обмислят малоумни идеи като да въведат в училищата избирателен предмет “фолклор”, и да направят вероучението задължително. Сигурно са много наплашени, че в някой друг свят може да ги пържат в казани. И в случая с образователната ни система преди 30 години и с тази в момента резултатите са видни в тестовете TIMMS и PISA.


Къде тогава изчезнаха онези българчета, които преди 1995 класираха България толкова високо в изследването на TIMMS?

Мога да посоча едно от тях - професор Звезделина Станкова, преподавател в Mills College, напуснала България малко преди 1995. Тя е бивш състезател от националния ни отбор по математика, печелила два пъти сребърни медали от международни математически олимпиади. Преди 27 години заминава за САЩ и до днес живее и преподава там. Известна е с това, че 6 години е треньор на американския национален отбор по математика, че е организирала няколко олимпиади в САЩ и е създала над 100 математически кръжока там по модела, по който функционираха подобни в България. Същите тези кръжоци, които у нас бяха осмяни като комунистическа отживелица, защото те наистина са съветско изобретение от 50те години - думата “кръжок” идва от руската “кружок”, което означава “кръгче”. Днес “комунистическите” кръжоци по математика не подготвят българчета, а американчета. Освен професор Станкова има още десетки хиляди други интелигентни българи, които се сбогуваха с родината си, заради причини, които не е нужно да изброявам.


А какво трябва да се направи, за да си върнем поне нивото, което имахме?

Ако държавата иска да стимулира повече, от споменатите горе 930 000 души, да се занимават с IT, то по-добре беше нейните политически и обществени лидери да дадат личен пример с това, как самите те се ангажирани с идеята. Например в САЩ президентът Барак Обама преди около две години написа една елементарна програма по време на уъркшоп в Белия дом - акт който очевидно беше насочен към популяризиране на професията на IT специалиста. Стотици актьори, музиканти, манекени, бизнесмени, известни спортисти и т.н. също се ангажират по един или друг начин с това. За сравнение си помислете всички онези наши политици, които използват темата с електроннто гласуване за PR, имат ли някакви познания в информационните технологии? Могат ли например Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министърът на информационните технологии Ивайло Московски, или който и да е от сегашните ни политици, да напише поне името си с Javascript?

А гръмките и помпозни проекти, с които българската държава се опитва да представи българите като интелигентна и техническа нация - всички семинари, реклами, техпаркове и т.н. са просто проекти за пилеене и крадене на обществени средства. Конкретно София Тех Парк не е нищо повече от един нов “Кремиковци” - пещ за “горене” на банкноти, където потънаха вече над 250 милиона лева. Малоумната рекламна кампания за промотиране на IT професията и парите, които държавата дава за социални осигуровки и заплати на “стажанти”, ще изиграят много лоша шега. Браншът ще се напълни с нискоквалифицирани “специалисти”, българският IT продукт ще получи лошо име, а парите ще са потънали в джобовете на хитри фирми, които претендират, че могат да направят програмисти от хора, които не могат да решат дори квадратно уравнение. Истинският път, както уточних по-горе е да се инвестира в математическите и езикови умения и знанията в точни науки на ученици преди 7ми клас. За съжаление такова начинание ще даде плодове едва след 10тина години - непосилен хоризонт на усилия за която и да е политическа партия у нас, която търси бързи и гръмки успехи. Много по-лесно е да се пререже лентата на някоя безумна сграда, вместо да се осигурят извънкласни занимания по математика на учениците. С това надявам се отговорих и на един от често дискутираните въпроси у нас - държавата или бизнесът са виновни за лошата подготвеност на хората търсещи работа. В IT сектора уменията да решаваш математически задачи на 15 години, определят колко качествен програмист ще бъдеш дори когато си на 50 години. IT професията не може да се научи със занаятчийство, тя е високоинтелектуален труд, за който са нужни години подготовка, още от ранна възраст.

И накрая да обобщя с няколко думи. IT бизнесът не е за България, а за големи държави с интелигентни граждани и добри образователни системи, където са гарантирани правата на собственост и в които има работеща правосъдна система. България е малка държава с народ, който няма интелект за развойна дейност. Българската правосъдна система е корумпирана и неефективна, а правата върху интелектуалната собственост не се защитават. Българските държавните институции не работят за подобряването на средата за IT бизнес, обратно - опитват са да се занимават с търговски шпионаж извън рамките на всякаква законност и почтеност. Всичко това са минуси за България пред чужди инвеститори в IT сектора и пред местните IT фирми, които се опитват да са конкурентни на световните пазари. А българите, както написа един анонимен автор, сме “малък, но много прост народ”. За бога братя и сестри, хващайте гегите и Господ да ви е на помощ!



Продължение: Защо България няма да стане IT център Q&A

01 февруари 2015

Кого оплакваме на 1ви февруари?

Представете си, че на вашата улица живеят две мутри и са разделили квартала помежду си. Единия тормози и рекетира едната половина, а другия - другата. Веднъж обаче мутрите нещо се спречкали, извадили оръжие и по-бързия застрелял по-бавния. Ще пророните ли сълза за убития? На теория той е жертва на мутрите и рекетьорите, на практика е същият като тях. Прост и ясен отговор, с твърде малко двоумене.

Не така обаче разсъждават хората, които утре, 1ви февруари, ще отидат да "почетат" паметта на екзекутираните регенти, депутати и царски офицери през 1945 г. Понеже някои от тях са патили от едната мутра (българските комунисти) обявяват другата (българските про-фашисти) за жертви. И тъй като утре се навършва юбилей от екзекуцията, още седмица предварително, по някои вестници, блогове, та чак от трибуната на Народното Събрание започна подгряване на опечалените.

Както често се случва в България обаче, една добра идея, в случая да се почетат жертвите на тоталитарния режим, е омърляна и окаляна до неузнаваемост и е впрегната в служба на политическата конюнктура. С патетична реторика, която варира от просто "жертви", през "невинни жертви", та чак до "цвета на българската интелигенция". Хора, виновни за страданията на стотици хиляди българи, сърби, гърци, руснаци, украинци и други, са обявени за най-свидните жертви на комунизма, които е дала България. Между другото ако някой се чуди как изглежда "цвета на българската интелигенция" по това време, ето негова снимка, създадена от електронното перо на един неин оплаквач:

Но преди да стигна до разстреляните царски офицери, ще започна с една от популярните манипулации от последните години, а именно че докато Нюрнбергския процес осъжда едва 12 души на смърт, то в България комунистите екзекутират 2700 души.

Истината е, че само в освободена Франция, още преди капитулацията на Хитлер, са убити къде с присъда, къде без присъда, над 6000 колаборационисти. След края на войната пак там започва съдебно преследване на стотици хиляди скрити и явни поддръжници на нацизма. Резултатът от него са около 300 000 процеса, нови 6000 смъртни присъди и още около 100 000 други. Получават ги не само политици и военни, но също и журналисти, писатели, жени които са били любовници на германски войници, контрабандисти и всякакви други хора, чийто грях не е бил друго, освен да симпатизират на Хитлер. Любопитното е, че поради липса на достатъчно магистрати за толкова много дела, са били организирани не какво да е а народни съдилища.

В Холандия, Белгия, Дания, Италия десетки хиляди други нацистки колаборационисти са линчувани, разстреляни на улицата, осакатени, имуществото им конфискувано или им е било отмъстено по някакъв друг начин. Особена ярост е проявена към жени, които са имали сексуални контакти с германски войници. Както и във Франция, те са били принуждавани да маршируват по улиците с избръснати глави, много от тях са били осъдени за измяна, пребити, някои даже изнасилени. Дори в толерантна Норвегия е възстановено смъртното наказание, за да бъдат екзекутирани няколкостотин нацисти. Разбира се в Източна Европа, където жертвите на Хитлер са най-многобройни, отношението към неговите местни съюзници е най-сурово. В Чехословакия, Полша, Югославия, Гърция десетки хиляди са убити, вкарани в концентрационни лагери, изселени или по-друг начин наказани.

Оправдана ли е цялата тази ярост? Трудно е да се намери морален баланс между наказанието на колаборационистите и страданията, които те са причинили на други. Но е ясно, че настроенията в Европа в последните месеци на на Втората Световна Война са били доста кръвожадни. В такова време да си поддръжник на Хитлер е можело да означава, че ще си загубиш живота, а българските царски офицери, депутати и регенти са дали предостатъчно основания да бъдат третирани сурово:

  • С тяхно решение България доброволно става съюзник на нацистка Германия. България дори не си прави труда да окаже символична съпротива на Хитлер, като например Дания.
  • Под тяхно ръководство Българската армия осигурява логистична подкрепа, храна и суровини на нацистка Германия в бойните й действия на източния фронт.
  • Под тяхно ръководство българската армия и полиция администрират от името на нацистка Германия територии в Беломорието и Македония. Участват в бойни действия срещу антифашистката съпротива в централна Сърбия и Босна, извършват военни престъпления срещу цивилни в Гърция и Югославия.
  • С тяхно решение през 1943 Царство България обявява война на Великобритания, САЩ и техните съюзници.
  • Под тяхно ръководство българската армия и полиция извършват много престъпления и на територията на България. Разстрелват и осакатяват, често с особено жестокост, хора заподозряни в действия срещу нацистка Германия. Това понякога означава екзекуцията без присъда на малолетни деца.
  • С тяхно разрешение и под тяхно ръководство българската армия и полиция съдействат активно за екстрадирането на 11 000 евреи от Беломорието и Македония към концентрационни лагери, с ясното съзнание, че това означава тяхната смърт.

Горните факти говорят сами за себе си. Хората, екзекутирани на 1ви февруари 1945 си виновни в най-пряк смисъл за смъртта на десетки хиляди войници и цивилни. Те удължават живота на Третия Райх и заради техните постъпки на Парижките мирни договори, България е наредена сред загубилите Втората Световна Война, а не сред победителите. Извън силно обременената с идеология българска говорилня, за хора с такива постъпки има само едно определение - военнопрестъпници. И тяхната екзекуция е на-нормалното нещо в такова време, не само тук, а и навсякъде.

А иначе комунистическият режим е дал немалко поводи за осъждане. Само изпратените в концентрационни лагери и депортираните по негово време са 25000 души. Отделно множеството други са осъдени да лежат в затвора, изтезавани са в ареста, конфискувано е имуществото им, или даже са убити за антидържавна дейност. Но тези жертви явно са второстепенни е бледнеят пред "цвета на интелигенцията", "зверски избит като кучета" на 1ви февруари 1945. Уви, за най-свидни жертви на комунизма "про-европейското" българското правителство обяви българските съюзници на Хитлер.

За сравнение идеята на Европейския парламент за ден на почит към жертвите на тоталитаризма е много по-подходяща. На 23 август 1939 година, като двете мутри от квартала, двете крила на тоталитаризма - сталинизмът и нацизмът, сключват договор помежду си да разделят света. На тази дата става ясно, че тоталитаризмът няма цвят и е еднакъв както в левия така и в десния си вид, затова ЕП решава, че именно 23ти август е най-подходящия ден за почит на неговите жертви. Тази идея обаче или е неразбрана от правителството, което подмени 23 август с 1ви февруари, или по-лошо - изопачена е, защото българските десни всъщност нямат нищо против десния тоталитаризъм. Което, ако е вярно няма да е новост, в Източна Европа границата между десни и крайно десни винаги е била много тясна и често е ставала причина за събития като от Втората Световна Война.