12 февруари 2013

Как село Научене купи джип на премиера

"Гениалността на управляващата ни класа е в това, че възпира мнозинството от хората дори да се усъмнят в несправедливостта на една система, в която повечето хора работят като роби и плащат огромни данъци, срещу които не получават нищо."
Гор Видал

Ще започна с една измислена история. Представете си, че си откривате сметка в някоя банка. Месец след месец трупате в нея спестени пари. Минават години, влогът Ви във банката расте и един ден решавате, че искате да се възползвате от спестеното, за да живеете по-добре или просто за да преживеете. В банката обаче Ви очаква неприятна изненада. Там Ви заявяват, че тази лихва, която са Ви обещавали, докато сте внасяли, не можете да я получите, защото нямало достатъчно пари. Освен това Ви обвиняват, че докато сте внасяли, не сте били достатъчно бдителни, за да видите, как парите на банката били прахосвани от чиновниците, които работили в нея. Когато попитате, а защо банката, след като не може да си плати дълговете, не си разпродаде имуществото, Ви отговарят че това не може да стане, защото в нея работят много служители, които издържат семейства, освен това тя е една голяма и хубава Банка, която е добре да съществува и в бъдеще. За да е унижението пълно Ви казват, да не се пречкате на други клиенти, които са там за да изплащат кредити, защото вашите лихви ги давали те, с парите които внасяли. И тъй като банката има солидна охрана, не можете да направите нищо, за да обърнете по някакъв начин нещата в своя полза.

Ако това Ви изглежда грозно и унизително, помислете си, че българските пенисионери в момента се намират в същата ситуация. Те са заложници на една система, която помни изключително добре дали някой не е пропуснал да внесе пари в нея дори през един единствен месец, но която отдавна е забравила обещанията си, срещу които е получавала същите тези пари. Не защото пенсионерите са направили нещо грешно, докато са работили, плащали данъци, и създавали добавена стойност, а защото са сглупили да разменят реалния си труд и реалните си пари срещу голи обещания. Още преди 500 години, Франческо Гуичардини цинично е обобщил всички подобни случки “ ..всяко ваше право, което се основава на волята и преценката на другите е незащитено, тъй като малко е добротата и вярата сред хората”.

Както и да е, тази тема я започнах не за да давам морални оценки за мизерията, в която живеят пенсионерите, а за да разгледам как Държавата с дългата си ръка, взема от доходите дори на най-бедните българи, за да ги дава на не-толкова бедните и какъв е ефекта от това.


Село Научене е китно балканско селце, в което живеят 200 пенсионирани земеделци, прекарали целия си живот в труд в някогашното АПК, после в ТКЗСто и накрая в кооперацията на селото. Тъй като сред тях не е имало бивши държавни служители или лица със заслуги за установяването на Народнодемократичната власт, пенсиите които получават всички са приблизително по 150 лева на човек.

Както споменах в предходната статия, косвените данъци имат тази особеност да ги плаща всеки един от нас, без да ходи до някоя данъчна служба, даже без дори да знае, че такива данъци съществуват. Така и пенсионерите в Научене, които иначе водят съвсем природосъобразен живот, не пушат, не карат автомобили и пият само домашни вино и ракия, дават ⅙ от пенсиите на държавата във вид на ДДС. Така само за месец селото внася в бюджета 5000 лева, а за година - шейсет хиляди. Последната сума е напълно достатъчна, за да може всяка година министър-председателят на България или който и да е висш чиновник да си купува нов служебен джип.

Уви село Научене, не е самичко в съдбата си. В същото положение се намират почти всички села, махали и градове в България. Всички те, чрез косвените данъци, дават на Държавата ежегодно около 16% от дохода си като ДДС и още около 5% като мита и акциз. Това, което получават обратно, са заплатите на държавните чиновници, които работят в тях, издръжката на обществените институции като училища, театри и детски градини, които се намират в тях, както и директната държавната субсидия. Тъй като Научене не разполага с никакви обществени институции, а заплатата на кмета му покрива нищожна част от данъците, които съселяните му плащат, селото е един съществен донор на джипове за държавната администрация. В Научене дори не е построена канализация, за да се отпразнува някакво ново събитие след 13тия конгрес на БКП, в чест на който в селото са били асфалтирани няколко улици.


Ако всички плащат данъци, то кой ги получава? От всички села и градове в България само няколко на брой получават от държавата повече, отколкото й дават. На първо място това е столицата, която всяка година, по мои изчисления получава между 4 и 5 милиарда лева повече, отколкото плащат гражданите и фирмите в нея. След нея се нареждат градовете, където има големи военни поделения или струпване на държавни чиновници по друг повод. И на трето място са родните места на видни български политици, като Банкя, Правец, Етрополе, с. Пчеларово и др. Всички останали са нетни донори на една солидна част от доходите си, и това е основната причина за все по-големите диспопорции в икономическото развитие на регионите.

Брутен Вътрешен Продукт е най-важният измерител за силата на икономиката. Най-общо казано той е сумата на всичко, което хората в дадена държава, област, село или дори семейство изработват за година, месец или ден. Тъй като не могат да се сумират несъвместими неща, тази сума се намира, като се съберат паричните еквиваленти на изработеното. Т.е. БВП може да се нарече и сума на парите, които са спечелили тези хора. Най-често той се пресмята за период от една година, и най-често за цели държави, но няма никаъв проблем това да се прави и за по-кратки и дълги периоди, както и за по-големи и по-малки от държави единици. За да е съпоставим в различните периоди, БВП се разделя на “брутен” и “нетен”. Като нетният е брутният, намален с инфлацията за периода, който се сравнява. Има разнообразни подходи за пресмятане на БВП, най-лесният изхожда от това да се види в какво са превърнати парите, които са спечелили хората. Този метод, наречен “разходен” пресмята БВП като сума на а) изхарчените от хората пари (частно потребление), б) изхарчените от държавата пари, в) инвестициите (т.е. парите вложени в нещо, което ще и възвръща постепено) и г) разликата между износа и вноса, понякога наричана “нетен износ”. Същият метод е и най-често използвания, когато се анализира БВП.

Понеже само една шепа общини получават от бюджета повече, отколкото дават, то за всички сегмента на Общественото потребление в БВП е отрицателен и в зависимост от общината може да варира от 10% до 20% от Частното потребление. Единствено курортите и общини, в които има солиден инвеститор са в състояние да издържат такава ежегодна декапитализация и да увеличават Брутния си Вътрешен Продукт. И така само те, с изключение на изброените по-горе, растат и хубавеят, докато почти цялата държава линее. Това е и причината за силно неравните доходи в различните части на страната, за огромната вътрешна миграция към няколко града, както и за забавения и нестабилен икономически растеж. Вместо солидна основа от платежоспособни потребители, която би възникнала по пътя на свободната конкуренция, преразпределението на данъците разделя обществото на едно малцинство, което може да си позволи високо ниво на потребление и едно мнозинство, което редовно изпитва финансови трудности. Грозното е, че това не става по естествения път на концентрация на капитали, характерен за свободния пазар, а се извършва с активната държавна намеса, която уж трябва да му противодейства.

За да не преувеличавам нещата искам да уточня, че процесът на миграция от селото към града не е изолиран само в България. Той е свързан с промяна в технологиите и производителността на труда и засяга целият свят. Проблемът тук обаче съвсем не е в преместването на хората от селата в градовете, а в обзелюдяването на цели територии, за което както обясних, работи данъчната централизация. Напълно нормално е да има чиновници и голямата част от тях да е съсредоточена в столицата. В България обаче тяхната издръжка далеч надхвърля това, което повечето общини могат да си позволят, а именно 2 до 5 процента от местните БВП, колкото е и ръста на националния вътрешен продукт.


Не е нужно да се чертаят планове за възраждане на регионите, които са опират на фантастични сценарии как всяко градче ще стане център на туризма и ИТ индустрията. Нито да се разчита на популистки обещания за привличане на първокласни инвеститори. Илюзия е, че селскостопанските субсидии на ЕС ще променят съществено картината по селата. Първо защото субсидиите са много малки като размер, за да компенсират отрицателния ефект на данъците и второ, защото селското стопанство има нужда от все по-малко човешки труд, а между другото парите се дават основно за механизация, която ще намали още повече нуждата от работници.

Нужно е чиновниците и останалите, които получават заплатите си от държавния бюджет, да са по-малко на брой и по-равномерно разпределени из страната. Така че, без да правят магии, а просто като харчат заплатите си, да подпомагат местните магазини, ресторанти, фризьорски салони и по този начин регионалните икономики. Нужни са не магистрали, а второкласни и третокласни пътища, по-високи доходи и по-евтин транспорт, за да не се затруднява мобилността на хората и да не се замества тя от миграция. След като младежите от селата не могат да работят в града, докато живеят на село, защото пътуването им е скъпо и дълго, напълно нормално те се преселват там. Младежите от малкия град пък се преселват в големия и така докато в почти навсякъде в България, останат да живеят само старци, които трудно преживяват с ниските си пенсии.