23 януари 2013

Невидимите данъци

Преди известно време попаднах на едно интервю с г-н Красен Станчев, в което той твърди, че едва милион и половина българи са “нетните кредитори на бюджета“, а три пъти повече са “нетни бенефициенти на преразпределението”. Доста се учудих на това твърдение и понеже и образованието и професията ми са икономически, реших да внеса разяснение какво точно представляват данъците в България, кой ги плаща и как точно ги плаща. Въпреки, че за някого такава тема може да изглежда като поредната констатация, че ако завъртим червеният кран на чешмата, то оттам потича топла вода, смятам че е нужна, след като дори хора с претенции за солидна финансова грамотност се объркват, когато стане дума за данъци. Освен това ще я използвам и като въведение към няколко други въпроса, които ще засегна в следващите си статии.

Уви, във финансите числата винаги казват много повече от думите, затова тази моя статия е пълна с числа и пресмятания.


Какво е Данък върху Добавената Стойност (ДДС)?

Безспорно данъкът върху добавената стойност е най-важният измежду съвремените данъци. Той дава на държавата приблизително половината от това, което тя събира от нас всяка година. Увеличение или намаление на неговата ставка с 1 пункт, би довело приблизително до 5% бюджетен излишък или дефицит.

ДДС, както подсказва и името му, е делът, който държавата взема от добавената стойност (която най-често е надценката) във всичко, което се продава от търговец, регистриран по ДДС. Например ако някой магазинер купи стока за 8.50 лева, а я продаде за 10, то държавата ще вземе 20% от надценката му от 1.50 лв, т.е. 30 стотинки. Ако купи нещо за 100 лева, естествено данъка в касовата бележка вече ще е 3 лева, защото ДДС е пропорционален данък. Ако пък и ние, клиентите му, сме регистрирани по ДДС и решим да продадем въпросната стока, трябва да предвидим и държавният дял в нашата надценка, който заради единнната и универсална ставка на ДДС в България, отново ще е 20%.

Защо обаче когато купим нещо от магазина за 10 лева, данъкът който е отбелязан в касовата бележка, не е 30 стотинки а 2 лева? Причината е, че ДДС бидейки косвен данък, функционира доста витиевато. Двата лева, отбелязани в касовата бележка, всъщност представляват държавният дял в надценките на тази стока, от нейният производител, чак до крайния й купувач. Когато става дума за производителя естествено, по-уместно е да се каже “добавената стойност”, вместо “надценката”. Магазинът, от който си купуваме стоката за 10 лева, в края на месеца ще внесе 2 лева ДДС в държавния бюджет, обаче тъй като самият той е платил ДДС, когато е купувал стоката (което е 8.50 лв * 20% = 1.70 лева), и тези 1.70 лева ще бъдат приспаднати, нетната сума, която той ще дължи на бюджета е 2.00 - 1.70 = 0.30 лева, което е точно данъка, пресметнат по-горе.

Заради витиеватостта си, ДДС прикрива от пръв поглед кой всъщност го плаща, т.е. от кого държавата взема 2та лева дял от надценката на стоката, която споменах. Отговорът на този въпрос е малко изненадващ - плаща го последнията купувач на стоката, наричан още “краен потребител”. (Вметка: Под “платец” имам предвид именно човекът, от чийто джоб излизат парите, които държавата взема (и които не биха излязли оттам ако не съществуваше ДДС).)

Уви, въпреки че обслужването на ДДС, с всички негови документи, разписки, вносни бележки и най-разнообразни други листчета, се върши изцяло от фирмите, които са регистрирани по ДДС, този данък всъщност го плащаме ние, обикновените хора, въпреки че някои от нас дори не знаят какво точно представлява той. Дългата ръка на държавата, го прибира от нас не директно, като ни задължава да го носим в НАП, а чрез хилядите фирми, от които си купуваме стоки (и услуги), срещу които получаваме касови бележки. Затова той се нарича ”косвен данък”.

За тези, които не са убедени, че точно крайните потребители са хората, които в действетелност плащат ДДС, а някой друг, тук прилагам две различни обяснения за това:

1. Горе дадох пример с това, че ако направим покупки за 12 лева (10 лв цена + 2 лв ДДС), 2 лева от тях ще отидат в държавния бюджет, а останалите 10 ще останат за магазина. Хайде да видим какво ще се случи ако изведнъж ДДС бъде отменен. В този случай ние ще трябва да платим не 12 лева, а само 10, като за тях ще получим същите стоки, които сме получили за 12 лв. преди това. Магазинът от друга страна и в двата случая ще задържи за себе си точно 10 лева. Излиза че ДДС се отразява единствено на джоба на купувача, а не на продавача.

2. Нека сега разгледаме нещата от обратната гледна точка - какво би се случило ако не само фирмите, а всички хора, се регистрират по Закона за ДДС. Освен хаосът, който ще настане заради ежемесечното попълване на документи, другият резултат ще бъде, че доходите на всички, които дотогава не са били регистрирани по ЗДДС, изведнъж ще нарастнат с около 1/5, защото в края на всеки месец държавата ще им възстановява ДДС, който са платили. В примерът, който дадох, в магазина ще платим 12 лева, но в края на месеца държавата ще ни възстанови 2 от тях, така че нетния ефект върху нашите финанси ще е отново 10 лв.


Какво е акциз?

Акциз е нй-старият косвен данък от съществуващите днес. Самият ДДС в началото често е бил наричан “универсален акциз”. “Универсален”, понеже истинския акциз от своя страна се дължи само за определен вид стоки, за разлика от ДДС, който се дължи за всички, с малки изключения. Това, което се облага с акциз, обикновено са луксозни стоки, вредни или такива, на които ползването им е нежелано от обществото. Примери са алкохолът, цигарите, бензинът, дизелът, луксозните автомобили, хазартът, но в различните краища на света акциз се дължи и за най-разнообразни други неща, като например електроенергия. Накратко казано акциз - това е наказателен данък, върху тези, които си купуват луксозни или нежелани за потребление стоки.

Акцизът е много подобен на ДДС, с тази разлика, че се плаща еднократно от производителя на стоката, след което се пренася чрез цената по веригата от търговци, докато достигне до истинския си платец, който както и при ДДС е крайният потребител. Няма да повтарям обясненията, които дадох за ДДС и тук, защото те са аналогични. Ще добавя обаче, че акцизите обикновено са доста висок дял в цената на акцизните стоки, откъдето идва и големият им дял в приходите на държавния бюджет. Например в една кутия цигари, която струва 4.60 лева, акцизът е 2.96 лева, ДДС - 0.77 лева, а стойността без данъци, която включва всички разходи по производството, печалбата на производителя и отстъпката на търговеца е 0.87 лева. Толкова би струвала кутия цигари, ако нямаше акцизи и ДДС. При горивата делът на данъците не е чак толкова висок, но пак е солиден дял от цената им, например ако един литър бензин струва 2.60 лв, то в него акцизът е 0.71 лева, ДДС - 0.43 лв, а цената му без данъци е 1.46 лв.

Както и в случая с ДДС, акцизите се плащат от крайните потребители, а не от нефтените рафинерии, които произвеждат бензин, нито от цигарените фабрики или спиртоварните, които произвеждат цигари и алкохол.


Какво е мито?

Митата също са подобни на акцизите, защото и при тях еднократно се заплаща държавен дял, който обаче се дължи не върху произведените, а върху внесените стоки. Митата са въведени заради две причини. Първата е да се събират приходи за държавния бюджет. Втората е да се улеснят местните производители в конкуренцията им с вносни стоки, като се завишат цените на вторите.

Въпреки, че са подобни на акцизите, при митата е доста трудно да се определи точния им размер във всяка една стока. Това е защото мита се събират за почти всички вносни стоки, а ако те са някакъв вид материали или полуфабрикати, платените налози се размиват в цените на получените продукти.

След 2007, когато България стана член на ЕС, отпаднаха митата за стоките, които се внасят от ЕС, а оттам и общата сума и делът им в държавните приходи.


Сега да се върнем към темата. Ако сумираме ДДС, акцизите и митата, които всяка година държавата събира от нас, ще получим едно доста солидно число. В бюджетите за 2011, 2012 и 2013 те са приблизително 74% от всички данъци, докато например подоходният данък (същият, който обикновено се възприема като основния данък), е едва 15%. Косвените данъци днес, казано без преувеличение, са основната опора на държавните финанси. Ако те отсъстваха, всички останали данъци трябваше да бъдат завишени четирикратно, за да се компенсира приносът им в държавните приходи.

Както обясних по-горе, тъй като косвените данъци се плащат само от крайните потребители, то тяхната тежест пада буквално върху всеки, който си купи нещо от магазина. Дори това да е някое малко момиченце, което си купува бонбон за 30 стотинки. В неговите 30 стотинки, ДДС е 5 стотинки и именно момиченцето ще го плати, а не магазинера, министъра на финансите или някой друг, защото ако момиченцето реши да не си купува бонбон, а да си спести тези стотинки, то държавния бюджет ще бъде лишен от 5 стотинки. Косвените данъци са данъци върху потреблението и без потребление те няма да съществуват.

В тази връзка ще спомена кои групи от боществото са истинските донори на държавния бюджет:

  • Нетни донори на държавния бюджет са всички, които работят в частни фирми.
  • Нетни донори са и всички самонаети, управители на фирми, земеделци, свободни професии и т.н.
  • Нетни донори са също така и всички безработни, които не получават социални помощи или някакъв друг вид обзщетения.
  • Нетни донори са и всички ученици, на които родителите им дават по няколко лева дневно за лично ползване. Всъщност ако изключим само най-малките деца, то всички непълнолетни са също нетни донори на държавата.
  • Нетни донори са дори тези, които укриват доходи, защото укритите доходи ще им спестят подоходните данъци, но не и косвените. Дори престъпниците, които са скрили милиони от разпространение на наркотици, трафик на хора и т.н., плащат ДДС и акцизи щом си купят кутия цигари или заредят гориво за автомобилите си.
  • Нетни донори, уви, бяха и всички пенсионери, преди бюджетът на НОИ да стане субсидиран от държавния бюджет.

Всички тези хора са много повече от милион и половина.

При толкова много донори, кои са хората, които не дават а получават пари от бюджета? На първо и второ място очевидно са държавните чиновници и онези частни фирми, които печелят обществените поръчки. След това са полицаи, военни, учители, журналисти в държавните медии, и всички други, наети на работа в обществени фирми и агенции. Също така всички, получаващи социални помощи, както и най-малките деца.

И накрая да обобщя: Времената, в които данъците са били само онова, което данъчните служители са вземали директно от хората, са отдавна отминали. Днес, видът и относителната тежест на налозите е съвсем различна от тази, която е била в миналото, заради постепенно растящия дял на косвените данъци. Всеки един от последните е данък не върху имащите или печелещите много, а върху широката публика т.е. основен данъкоплатец е обикновения човек, а не фирмите, които вършат събирането на данъците от името на държавата. Така че според мен, оценките за това кой дава и кой взема от държавата трябва да бъдат много по-премерени и особено лица, претендиращи за финансова компетентност, трябва да внимават с тях.