21 юли 2013

Хомо Авторитарикус I

Вече почти пет години общество ни се опитва да оцелее и излезе от пропастта, в която ни хвърли една икономическа криза. Въпреки, че кризите са измежду най-нормалните икономически явления, то тази в България предизвика небивали отчаяние и покруса, и изглежда така, сякаш никога няма да свърши. Представата за това как трябва да изглежда излизането от нея, българите обикновено свързват с финансовото си замогване. Аз обаче мисля, че бедността не е нито причината, нито диагнозата на болестта, която ги е повалила. Защото ако въпреки празните си джобове, повечето от тях имаха по-рационално поведение, нямаше да се стигне до тази грозна картина, която представлява битието им в момента. За съжаление, ирационалността на българите не е просто случайност или резултат от невежество, а започва от куп дълбоко вкоренени предразсъдъци, които те намират за правилни и защитават дори пред себе си, вярвайки че следвайки ги са били щастливи или че някога ще бъдат щастливи. Знам, че медиите, опитвайки се да угодничат на властта (*), дават примери как не само българите живеем тежко в момента, опитвайки се да убедят публиката, че управляващите са невинни за днешната ни мизерия. Но пропускат да споменат това, че има и много държави, където хората живеят добре и че несгодата за някой не е оправдание за нашите неволи. Фатализмът и примирението, които са сред споменатите предразсъдъци, са толкова силно загнездени в българите, че ще осигурят спокойни дни на още не един политик, който се е добрал до власт в България.

Не е задължително предразсъдъците да са нещо лошо и ретроградно, но когато те станат причина за вредни практики в икономиката, тогава цялото общество е обречено на мизерия. Масовият потребител в България изключително рядко се ръководи от интереса си и само по изключение постъпва така, че да получи максималното или поне справедливото за себе си. Уви, дори разбирането му за това кое е негово и кое чуждо е странно. Не мога по друг начин да си обясня защо купища пари ежедневно биват давани на лица със съмнителна полза и репутация, за съмнителни каузи, и то с лекотата, с която в миналото са правени жертвоприношения в името на примитивни идоли. Българите трудно проумяват, че ако нещо е тяхно, то те имат право дори да го изхвърлят на боклука или изгорят в камината си ако пожелаят, и никаква “висша” кауза, за която някой ги придумва да го дарят, не си струва, ако от нея няма да имат полза и те. Винаги, когато някой издигне лозунг “За България” те са готови да застанат зад него без дори да попитат дали тази “България” от лозунга включва и тях.

Мнозинството българи според мен са частен случай на един особен архетип, който ще нарека “Хомо авторитарикус” и който ще опиша в тази статия. Понятията, които използвам са условни, “архетип” означава нещо съвсем различно, то е термин въведен от К. Г. Юнг за съвсем различни неща, но значението на думата ми харесва и най-добре съответства на това, за което говоря.


Какво е Хомо Авторитарикус? (**)

Хомо Авторитарикус силно прилича на магнитче със заоблени краища и ръбове, няколко бразди от очукване и дефекти, които го правят уникално, но тези негови особености са пренебрежими, защото то на първо място е магнит и се различава от останалите вещи по това, че има северен и южен полюс. Както и при истинските магнити ако двама Хомо авторитарикуси (ХА) се озоват един до друг, то те се слепват плътно, като северният полюс на единия застава до южния полюс на другия. А ако се съберат много ХА задно, се образува стабилна купчина, в която за всеки северен полюс е залепен южен. Тази проста схема представя най-важната характеристика на ХА - да подрежда хората около себе си на висши и низши спрямо самия себе си.

“Силата”, която слепва авторитарикусите, е куп от предразсъдъци по отношение на произхода, физическата сила и привлекателността - все характеристики силно ценени в традиционните общества. ХА вярва, че бъдещето на всички е предопределено от миналото им. За ХА ако някой е роден в Драгалевци, София, той трябва да стане началник, ако е роден в Научене, новозагорско - трябва да се занимава със земеделие, а ако се е родил циганин - трябва да напусне България, защото е излишен. Ако има здрави мускули другите трябва да го уважават, ако е привлекателен трябва да стане лидер, ако е грозен, сигурно ще стане престъпник. В “пирамидата” от авторитарикуси всеки знае своето място и постоянно го преоткрива като се сравнява с останалите. Животът на ХА не е построен върху стремежите и желанията му, а почти само върху сравняването с другите. Той не смята че животът е време, през което може да върши полезни неща за себе си или за приятелите си и да бъде щастлив, а социална игра, театрален спектакъл, в който е важно да не бъде унижен, да не стане за срам и да не се покаже като един от низшите.

Не просто желанието за доминация на висшите е причината за слепването на магнитчетата и не просто техния произход и сила определят здравината на връзката между ХА. Стремежът към подчинение и чувстването за част от някаква общност на низшия, са другата й половина, която най-точно може да се сравни с мазохизъм.

Ако си част от “пирамидата” на ХА, то ти живееш без риск от социална изолация и финансова несигурност дори на ниските й стъпала, затова нейните членове се стремят да я запазят на всяка цена. Този си стремеж, те най-често наричат “патриотизъм”, “морал”, “национален” или друг колективен интерес, колкото и гротескни и извратени да са такива сравнения. Чувстват се сигурни в нея, въпреки мизерията в битието, която им носи тя. Авторитарикусите съществуват, почти единствено за да я попълват с нови винтчета и тухли и съвсем логично смятат, че всички останали обществни йерархии трябва да следват нейната подредба.


Йерархията на богатството според Хомо Авторитарикус

На първо място от останалите е “йерархията” на богатството. За ХА богатството не е резултат от труда и интелекта, а свещено право на силния, привлекателния и началника да притежават повече от слабия, грозния и подчинения. За ХА парите не са нещо, за което той трябва да се бори. Те трябва да дойдат сами, без усилие, защото началника заслужава повече, а подчинения - по-малко. Няма сила, която да спре ХА, добрал се до обществен пост да присвоява общото, което е във властта му. За него, кражбата от низшите не е несправедливост, обратното - присвоявайки тяхното, той възстановява хармонията в природата. За ХА е напълно нормално обществото да е разделено на елит и неелит и обществения ред да е такъв, че да гарантира на елита, че той няма да изпита несгодите на живота на неелита.

Висшите имат право да създават икономически “стратегии”, “планове”, “концепции”, имат право да решават колко ще получават низшите, за какво ще си използват парите и т.н. Няма никакво значение дали висшите са се провалили десетки пъти да осигурят обещаното благоденствие, низшите пак трябва да им гласуват доверие, стига да бъдат сменени няколко лица, който са били свързани с провала. Те дори не могат да си представят обществото си, без някой да крои грандиозни планове и стратегии в него, за тяхна сметка и със собствените им пари.

Знанието за парите е презряно знание. Елитът не се вълнува от макроикономически показатели, от данъци, финанси, маркетинг, мениджмънт. Той дори демонстрира показно невежество относно такова знание. Не е негова грижа как ще се намерят парите за охолния му живот. Те са длъжни да дойдат отнякъде, просто защото са му нужни. И ако това не стане от самосебе си, то трябва държавната машина да ги осигури, защото нейната най-важна задача, преди всичко останало, е да осигури благоденствието на висшите, без значение битието на низшите.


Йерархията на знанието според Хомо Авторитарикус

Следващата йерархия е тази на знанието. За ХА не е нужно да си умен, за да станеш началник, обратно - ставайки началник ставаш умен. Няма нужда от образование, нито от четене на книги, защото самото издигане в йерархията те прави по-умен. Дипломата трябва да следва поста, а не поста дипломата. Ако си началник имаш право да поучаваш подчинените си дори за личния им живот, защото важността на думите не идва от истината в тях, а единствено от това кой ги е казал. Важно е единствено да нараства речника ти от заучени фрази и наръча от патетични пози, нужни за ситуации, в които трябва да се изявиш, защото реторичните умения са измежду нещата, които те отличават от низшите.

Точните и техническите науки също са част от презряното знание. Те са коварни защото са безпристрастни и не се нуждаят от мнението на авторитета. Трудно ще изпъкнеш със знание там, където няма релативизъм в истината. Точните науки дават равноправие на всеки, а равноправието между низшите и висшите е най-тежкия грях в пирамидата на авторитарикусите. Ако си приел себе си за аутсайдер, то ти нямаш нужда от друго знание и образование, освен това, което е отредено за твоето място в обществото. Ти може да станеш инженер, ядрен физик, счетоводител или механик, но не бива да поглеждаш към правото, социалните науки и мениджърството. Стремеж към тях, ще ти донесе само подигравки и ехидни коментари.


Йерархията на секса според Хомо Авторитарикус

Третата йерархия е тази на секса. Да си началник е секси. Да имаш власт, означава да си първокласен мачо, и мокрият сън на всички жени, дори да са непълнолетни. Изневярата, безразборните флиртове и принудата, като начин за получаване на секс, са свещено право на висшия, а удовлетворяването на нагона му - незименно задължение на низшия. Трудно ХА приема равноправието на половете. Жените за него са почти изцяло само инструмент за удоволствия. Жена-лидер или дори просто равноправен колега е непростима обида за него. Няма как да бъде приета, освен ако нейната личност не бъде профанизирана в съзнанието му и пред останалите - че е съпруга или любовница на някой мъжкар, че е кариеристка, израстнала в йерархията по нечестен начин, или просто че е назначена от политически причини.


(продължава)


------------

* По-голямата част от статията писах през февруари и под “управляващи” имах предвид правителството на ГЕРБ.

** Основната идея за статията, взаимствах от Теодор Адорно и Ерих Фром (The Authoritarian Personality), моят принос е съвсем малък. Ако искате да проверите колко авторитарни сте Вие, погледнете теста на Адорно: F-test