29 юли 2013

Хомо Авторитарикус II

(продължение от Хомо Авторитарикус I)

Фактът, че не живее в обещания рай и че благоденствието все се отлага за следващото поколение, Хомо Авторитарикус си обяснява не с малоумната система, в която той е колелце, а с това, че заради нечия вина или предателство, провали идват един след друг. Виновникът и предателят играят централни роли в драмата на живота му и към тях отношението е специално. Проблемите не се решават чрез предвиждане, избягване, преодоляване, а само чрез намирането на виновник.

Подсъзнателният страх, да не бъде посочен като виновен за поредния провал, е направил професии като полицай, съдия, прокурор и адвокат изключително популярни в обществото на ХА. В неговите представи това са професиите, които решават кой е прав и кой крив и той непрекъснато се взира в работата им, укорява ги или им ръкопляска според ситуацията. За него те са хората, които трябва да притежават най-чист морал и никакви компромиси не трябва да се допускат, дори когато това би им пречило да работят или дори да налага да изпълняват невъзможни неща.

“Поуките”, които извлича от всеки провал, са трудни за следване правила за поведение, които смазват индивидуалността му и му пречат да е нещо друго, освен колелце в системата. Моралът и нравствеността не са оставени на личния избор, те винаги се отнасят за всички, и особено за другите. Идеологията на обществото му е патриотичен шариат и пирамидата - това е всеки ХА поотделно.

Обществото на ХА притежава изключителна способност да се “самоочиства” от непригодни за него индивиди. Всеки който е различен е нежелан и подканян да си иде. Най-нежелани са онези, които имат неправилен произход, които се възприемат като слаби и които отказват да се съобразяват с властта на висшите и патриотичния шариат на системата. Изолирането, остракизмът, социалната изолация, игнорирането - това са методите, чрез които ХА най-често наказва виновните и предателите и само времето, в което живеем го възпира да се разправи физически с тях. Несъгласните да следват неговия морал са заклеймени като нискоинтелигентни или дори като хора с психични отклонения. Садизмът спрямо низшите, които са най-честия “виновник” за провалите, и нечувствителността към чуждото страдание, са не просто допустимо поведение, а благодетели, които силно се ценят от ХА.

Членовете на елита на подобно общество са не по-малко тесногръди, отколкото са и низшите слоеве. Арогантността и безпардонността на овластените, се подхранва и окуражава от хипнотизираните погледи, с които ги гледат стоящите на следващото стъпало в йерархията. Властта на малобройната политическа и икономическа върхушка, се крепи на цяла армия от чиновници и лакеи, на които тя гарантира, че ще бъдат с едно стъпало по-високо от останалите и с голи обещания, че някога ще ги приеме при себе си. Те не могат да проумеят, че живеят в един изкуствен свят, в парник, който е създаден за тях, и в който им е гарантирано, че ако не роптаят, няма да изпитат несгодите от живота на низшите. Готови са да защитават на всяка статуквото, защото за тях то е справедливо и заради страха си, че ако излязат от парника и се опитат да имат собствен живот, това може да ги постави при низшите.

Както написах в началото, ХА не е български патент. По-голямата част от света живее в “пирамиди”, като нашата, и които се различават само по идеологиите, които ги оправдават и по лицата, които са в тях. Погледнато исторически, всички общества, дори най-либералните, са били някога такива пирамиди и е логично да се предположи, че някога и ние ще срутим нашата, за да заживеем свободно. Едва ли обаче това ще стане лесно и безболезнено. Мнозина други са се опитвали многократно през последните сто години да направят същото и са се сгромолясвали обратно в мизерията. Кризите в Гърция, в арабския свят, по-рано в Аржентина и Турция, не са просто икономически катаклизми, а и примери как пътят към модерността е труден и мокър от сълзи и кръв.

Втренчването ни в измислени икономически цели, зададени от политиците, и които медиите, пълни с журналисти-тамагочита, повтарят като папагали, няма да ни осигури благоденствие. Пътят е доста по-различен и дори парадоксален от гледна точка на морала, който ни е премазал с тежестта си. Пътят накратко е “всекиму - неговото”. Всичко, което някой е създал, трябва да остава за него и само той да решава какво ще прави с него. Трябва да се премахне гигантската машина за преразпределяне, която скубе от едни, за да даде на други. Така е справедливо, така е и ефективно.

Не е правилно бедните да бъдат обвинявани за бедността си, когато данъчната система е рестриктивна за мнозинството. Не е точно да се обвиняват безработните, че са мързеливи, когато безработицата е над 15%. Не е умно да следваш лидери, които те обливат с патриотични речи и ти говорят как България е във възход, след като очевидно въпросната “България” не включва теб. Думите “България”, “българско” и “българи” трябва да бъдат забранени за използване от политици и трябва да се налагат сериозни санкции при нарушение. Колко по-различно ще звучат речите им тогава!

Няма как данъчна система, която взема от бедните повече, отколкото от богатите, да доведе до друго, освен до пропаст между едните и другите. Няма как да се постигне благоденствие за всички, след като данъците на всички се харчат за издръжката само на един град. Няма как да се даде шанс на възхода, докато в безмозъчни бюрократи е съсредоточена огромна власт. Така просто няма да стане, никога и никъде не е и ставало.


(продължава)