24 август 2013

Относно някои икономически заблуди

Ще се спра на някои грешни представи, относно това как функционира икономиката на България и ще се опитам да оборя някои грешни тези, за това какво трябва да се направи, за осигури тя висок стандарт на живот за всички. Някои от нещата, споменати по-долу, са безобидни заблуждения, но други са доста опасни и вредни лъжи, които не само, че няма да донесат нищо хубаво, но могат да причинят сериозни щети.


1. Данъците в България са най-ниски в Европа.

Невярността на това твърдение е най-лесна за разкриване. Като пример за това, че данъците в България изобщо не са ниски, ще се спра само на два от тях - ДДС и корпоративния данък.

Широко разпространена илюзия у нас е, че ставката на корпоративния данък в България е 10%. И аз не се замислях върху това, докато не ми се наложи да платя и премълчавания данък върху дивидентите, който натрупан за няколко периода, доста сериозно отслаби финансите ми. В България ЗКПО и данъкът дивидент общо правят ставката 14.5% от годишната печалба, при почти никакви данъчни отстъпки. За сравнение в Република Ирландия данъкът върху дивидентите е 0, а върху печалбите - 13.5%, т.е. с един пункт по-малко отколкото в България. Освен това от 2008 за определени сектори в Ирландия действа и временна занижена ставка за корпоративен данък от 10% и данъчната основа е по-стеснена отколкото в България.

При ДДС разликите са още по-драматични. България е измежду малкото държави в ЕС, с единна ставка за ДДС, като едно от двете изключения, това при туристическите услуги, беше премахнато през 2012 година. В Република Ирландия ДДС има 5 различни ставки - 0%, 4.8%, 9%, 13.5%, 23% като солидно количество стоки попадат в групата на 0% и 4.8% - основно селскостопански продукти, които се произвеждат в Ирландия. Както споменах, в България едничката стимулираща бизнеса ставка, тази от 7% върху някои туристически услуги, отпадна минлата година.

В една от предходните статии обясних пък защо подоходните данъци и социалните осигуровки за нископлатените работници са много по-високи, отколкото в Западна Европа. Изравняването на ефективните ставки между България и Западна Европа става при доходи, доста над средните.


2. България трябва да стане експортно-ориентирана икономика, за да повиши жизнения стандарт на гражданите си.

Тази глупост обикновено се разпространява от икономически “експерти”, които никога през живота си не са имали частен бизнес. Нито една държава в света, чийто износ надвишава вноса, не е започнала от друго, освен от икономика, изградена върху вътрешното потребление. Изключение са единствено държавите износителки на петрол, газ, диаманти и други суровини. Силното вътрешно потребление е онова, което създава фирмите, конкурентни на външните пазари. Дори в учебникарския пример - икономическото възстановяване на ФРГ след Втората Световна Война, износът започва да надвишава вноса едва четири години след началото на растежа. До голяма степен този положителен ефект се дължи обаче на избухналата междувременно Корейска война и на умението на правителството да удържи цените ниски.

Жалки са и шансовете на България да развие силен експортен сектор, защото квалифицираната ръка е в голям недостиг или емигрира. Ще дам пример от бранша, в който работя - най-голямата индийска фирма за софтуер е триста пъти по-голяма от най-голямата българска фирма за софтуер, с огромна дистрибуторска мрежа, офиси и бюра из целия свят. От друга страна по данни на Евростат за България дялът на IT специалистите в общата заетост е от най-ниските в ЕС. Вярвате ли, че имаме с какво да изпреварим останалите в IT сектора?


3. Чуждестранните инвестиции ще ни помогнат да достигнем западноевропейските нива на заплащане.

Уви и това не е така. Никой чуждестранен инвеститор не е дошъл в България за друго, освен защото приходите му от местни клиенти, надвишават разходите. При слабото и свито потребление в България, няма никакъв шанс заплатите в клоновете на чужди фирми да достигнат заплатите в Западна Европа. Още по-драматично стоят нещата при аутсорсващите чужди фирми тук - шивашки цехове, фирми от машиностроенето и т.н. Те пък са тук, единствено защото България е била най-евтината алтернатива, за да произвеждат продуктите си или заради грозната практика, въведена през последните години, да получават явни или скрити субсидии от бюджета, за да поддържат работни места. Тази група фирми, стабилно ще фиксират заплатите у нас около нивата в Индия, Китай и Латинска Америка с малка добавка заради търговските облекчения, произтичащи от членството ни в ЕС.

Родния ми град Сливен е на шесто място в България по чуждестранни инвестиции и то от доста години, уви не е на 6то място по средна работна заплата.

Единствено и само български предприемачи могат да повишат заплатите, ако са в сектори с висока добавена стойност, а това може да стане при подходяща данъчна и икономическа политика Чуждестранните инвестиции могат да понижат безработицата, но не и да повишат заплатите съществено.


4. Европейските фондове ще помогнат на регионите в България да изравнят икономическия си стандарт.

Както писах в една предходна статия регионите няма да започнат да настигат столицата, докато не се спре данъчния централизъм, при който от 15 до 20 процента от доходите на всички се изземват, за да се инвестират в икономиката на София. Регионите у нас могат да растат единствено ако са курортни селища, родни места на актуални политици, или при условия на едновременно висок икономически ръст и висока инфлация (като през 2005-2007), така че сумата на двата макроикономически показателя да надхвърли 15%. При нисък ръст и ниска инфлация, както е в момента, икономическите диспропорции между столицата и регионите само ще се задълбочават. Еврофондовете, които дори при мечтаната пълна усвояемост едва достигат 4% от БВП, са недостатъчни, за да компенсират данъчните трансфери от регионите към столицата.


5. Инвестициите в инфраструктура ще помогнат на икономическия растеж.

Това е една от най-тачените измишльотини в икономическата ни митология. Примерът, който се сочи за неин “успех” - строежът на язовири и магистрали в САЩ по времето на Голямата Депресия, изобщо не се разбира правилно. Магистралите, пътищата и железниците имат единствено дългосрочен ефект върху икономическия ръст и то доста скромен. Оживлението в американската икономика, започнало при Рузвелт, са дължи не на построените магистрали и язовири, а на заплатите които са платени на строителите. За каквото и друго да бяха изхарчени тези пари, ефектът щеше да е същия. Пак тогава на американски фермери е било заплащано да унищожават продукцията си или просто да не я произвеждат и това е помогнало за изхода от кризата не по-малко отколкото построените пътища и язовири. Инфраструктурата може да бъде единствено вид застраховка, че икономическият растеж няма да бъде забавен от някаква структурна “тапа” (например електротранспортът не може да се развие ако няма достъп до големи количества, сравнително евтина електроенергия), но не и да създаде ръст сама по себе си.

Уви, съвсем скоро България даде пример за това как строежът на инфраструктура може да попречи на икономическия растеж. Довършването на магистрала Тракия стана за сметка на забавените и неизплатени заплати на хиляди работници, а също така увеличи междуфирмената задлъжнялост, свързана с фирмите, участващи в изграждането й.


6. България може да стане център на IT индустрията и иновациите.

Както споменах по-горе, фактите са, че България трябва да догонва всички останали държави в ЕС по дял на работещите в IT сектора, спрямо общо работещите. От друга страна информационните технологии се нуждаят от огромно количество квалифицирани специалисти, защото заради непривлекателния труд, бранша парадоксално се развива не интензивно, а само екстензивно. На прост език казано, кадърен софтуерен специалист не може да произвежда повече софтуер от двама не-толкова-кадърни. Броят на специалистите е най-важния фактор за това, колко софтуер ще се произведе. С такъв ресурс от специалисти, не само в IT сектора, България не разполага. Румъния, където всяка година се дипломират 30 000 нови инженери има много по-сериозен шанс да стане IT център, за разлика от нас.

По отношение на иновациите ще вметна единствено тривиалната истина, че успешния бизнес се крепи не на иновациите, а на комерсиализацията. Хенри Форд не е измислил автомобилите, нито Бил Гейтс компютърния софтуер, нито Пол Гети петролните кладенци или Стив Джобс телефоните. Всеки един от тях е станал много богат, заради маркетинга и мениджмънта на компанията си, там са единствените “иновации”, които могат да направят някого богат. Никакви инвестиции в наука и образование няма да дадат резултат, докато няма достатъчно фирми, които да превърнат тези иновации в печеливш продукт чрез печеливш маркетинг. Уви, в силно киселинната за дребен бизнес среда в България, създаването на такива фирми е доста съмнително. Факт е, че през последните 23 години в България не беше създадена нито една фирма, която да е сред световните или поне европейски лидери в бранша си. Маркетингът и управлението на персонала сред българските фирми са меко казано незадоволителни.


7. “Електронното правителство” ще повиши ефективността на администрацията.

Тази залъгалка, родена от нечия глупава глава, винаги ще си остане това, което е и в момента - претекст за източване на огромни суми от бюджета, без никаква полза.

Питър Дракър пише, че едно от забележимите достижения на 20ти век е увеличената 40 пъти производителност на труда, т.е. приблизително с 4000%. Можете ли да познаете, с колко са допринесли компютрите за това увеличение? Нито с 2000%, нито с 200%, нито дори с 20%, а уви с малко над 1%! Този парадокс, известен като “Парадоксът на производителността” е обект на немалко проучвания, за съжаление с противоречиви изводи.

Компютрите разширяват обхвата на икономическите дейности, но не й тяхната ефективност. Производителността се повишава единствено само чрез по-добър мениджмънт, или в случая с администрацията - по-добро управление или изобщо отказ от управление :). Залъгалката, че “електронното правителство” ще направи администрацията по-ефективна, отлага крещящата нужда от реформи и оптимизация там. Реформи, които най-вече трябва да намалят обхвата на администриране в икономиката, а там където то остане, да се намерят опростени начини за вършенето му. Досегашният резултат от “електронното правителство” - скъпи, но пък слабо полезни услуги, е добър индикатор как ще изглежда то и тогава, когато бъде “завършено”.


8. Циганите живеят за сметка на останалите.

Това е опасна и вредна лъжа, използвана като основание за икономическа дискриминация спрямо този етнос, от хора, които не знаят как функционира данъчната система в България. За нея обаче ще напиша отделна тема, защото има нужда от подробно разяснение. Истината е, че циганският етнос, както и всички останали етноси в България, са нетни платци към бюджета (дават повече, отколкото получават). Единственият нетен бенефициент от бюджета на България е “умния” и “работлив” български етнос. Най-лесно видимото доказателство за това е дялът на циганския етнос в най-големия държавен разход - издръжката на администрацията. Пренебрежимо малък брой цигани са чиновници, а уви дори максимумът на социално подпомагане, което може да получи едно лице от бюджета, не може да достигне разхода на държавата за издръжка на средностатистически чиновник. За сметка на това циганите плащат ДДС и акцизи наравно с всички останали, което ефективно прави техният етнос нетен платец към бюджета.