14 ноември 2013

Какво е либерализъм?

Въпреки, че винаги говори със съвсем прости думи, либерализмът е една от най-сложните политически философии. Създаден от търговци, а не от философи, той и до ден днешен трудно се разбира от хора, които поне за кратко в живота си не са продавали нещо, на собствен риск, в свободна конкуренция с други. Нямам предвид никое метафорично значение на думата “продавам”, а само най-простото и буквално - размяна на труд, знание или вещ срещу пари и то не инцидентно, а по занятие.

Впечатленията ми, от това което чета по блогове, форуми и други медии, това което виждам от политически коментатори и това, което чувам, когато разговарям с познати, е че в България либерализмът обикновено се свързва с толерантност, пацифизъм и нравственост (ако коментаторът е позитивно настроен към тази философия) или с анархия, упадък и експлоатация (ако коментаторът е негативно настроен). В общество, което само преди 20 години е било тоталитарно, и в което хората с авторитарни и тоталитарни нагласи продължават да са сред най-слушаните оратори, е напълно нормално либерализма да остава непознат, или дори познат неправилно.

Един от най-големите грехове на комунизма беше премахването от образоването на стотици либерални автори, особено на тези които предлагат немарксистка критика на съществуващия консервативен ред. Схващани като идеологическа заплаха, Джон Лок, Джеръми Бентам, Джон Стюард Мил, Торстейн Веблен, Фридрих Хайек, и т.н. бяха заглушени или представени изкривено. За сметка на това консерватори като Хобс или хора флиртуващи с тоталитаризма като Русо, бяха окарикатурени заради нереалистичните си представи за обществото и посочени като идеолози на презряния “капитализъм”. За съжаление, поради тази “чистка” в образованието, днес много хора, които определят себе си като “борци” с останките на тоталитарното минало и радетели за нова България, възприемат либерализма, т.е. антипода на тоталитаризма, като амалгама точно от примитивните и карикатурни идеи, които комунистическото образование им внуши, че са есенцията на “капитализма”. Това е и причината според мен, в момента обществото ни да се движи не към западноевропейския  модел на общество, а към връщане в докомунистическия идиотизъм, където е била България след освобождението си.

В тази статия ще опиша какво е либерализма, и ще акцентирам върху тези му особености, които са по-слабо популярни.


1. Либерализмът означава икономическо равноправие.

Бидейки идеология на търговците, той първо се зародил като стремеж към еманципация на предприемачите, на които не достигал произход, за да бъдат привилегировани в архаичните общества на някогашна Европа. Всички революции, които днес се определят като “либерални”, “буржоазни”, “капиталистически” по същество са били борба за премахване на икономически привилегии. Въпреки че днес свободния пазар, който бил извоюван чрез тези революции, се смята за най-ефективния начин за разпределяне на благата, то не неговата ефективност е била причината за революциите, а чисто моралните подбуди за равно третиране на всички.

Въпреки, че “равно третиране” звучи недвусмислено, често има объркване какво не е равно третиране и затова ще дам няколко примера за него:

  • не е равно третиране фирмите да бъдат делени на важни и неважни. Да се въвеждат класове инвеститори А, Б, В, които да получават привилегии, при държавни поръчки и дори при междуфирмени сделки,
  • не е равно третиране да се въвеждат лицензионни режими и бюрократични изисквания които пречат в определен бранш да навлизат дребни търговци, без значение дали това се прави с подбуди да се защитават правата на потребителите или на някой друг. Всяко друго ограничение освен чисто техническите умения да се върши нещо и естествено наличието на достатъчно средства, е неравно третиране.
  • не е равно третиране чрез корупционни схеми, да бъдат облагодетелствани едни за сметка на други, които също плащат данъци.

2. Либерализмът означава право на революция.

И то не “мирна” революция, а кървава и брутална ако властта потъпква правата на обществото или дори на един единствен индивид. Джон Лок, бащата на политическия либерализъм, пише:

“... но когато е отправен апел към закона и овластен съдия, но закрила не е получена, чрез явно извращаване на справедливостта, и законът е погазен, за да се защити или компенсира насилник, тогава е трудно да си представим, че сме в нещо друго, освен в състояние на война, защото насилието и щетата, нанесени дори от ръцете избрани да раздават справедливост, са все насилие и щета. Въпреки доброто им име, претенциите или формата на закона, който е създаден, за да пази и обезщетява невинните, чрез безпристрастно прилагане, спрямо всички. Когато това не е направено bona fide (добросъвестно), тогава на пострадалите е обявена война, които нямайки земен съд, към когото да се обърнат, им е останала единственото средство в такива случаи - да апелират към Върховния Съдия в Небесата. ” (*)

Тази особеност на либерализма силно контрастира с наивните представи, че той е философия на пацифизма и толерантността. Като повечето идеи за обществен ред, получили основанията си в морални ценности, и той призовава към мир и толерантност, но само когато светът е устроен според неговите правила.  Там, където има тирания и потисничество, рецептата на либералите не е примирение, нито дори спазване на закона, а открит бунт, целта на който е да се изземе властта от тираните, и да се възстанови справедливостта. От цитата по-горе се вижда, че Джон Лок дори заявява, че това не е просто право на абстрактна съпротива срещу управляващите. Напротив, всеки гражданин има правото на бунт срещу полицай, съдия или държавен чиновник, ако някой от тях е погазил правата му, дадени му заради идеали, много по-висши от закони, наредби или груба сила. Дори този бунт да бъде неуспешен, то индивидът пак е прав да го започне, и с това си право ще апелира към върховния съдия в небесата.

Правото на революция присъства в явна или неявна форма в един куп документи, вкл. конституцията на Федерална Република Германия, Република Гърция, дори е споменато в преамбюла на Хартата за Правата на Човека.


3. Либерализмът означава отказ от етичните и морални правила, за сметка на рационалните.

Сигурно звучи странно, че след като първите две характеристики на либерализма, които изброих, търсят своето основание в морални ценности, то третото отрича универсалния морал като ценност. Няма ли противоречие? Не, обяснението е, че либерализмът отхвърля морализмът и поученията в нравственост само като предписания за колективно поведение. Но моралът без ограничения може да бъде правило за лично поведение, стига то да не противоречи на законите.

Лудвиг фон Мизес лаконично отбелязва, че .. либерализмът ... няма няма предвид нищо друго, освен външното, материално благополучие на хората и не се ангажира директно с техните вътрешни, духовни и метафизични нужди” (***).

Прочутата толерантност на либералите не е ценност, изведена от морални съображения, а просто отказ да се предписва поведение на останалите. Това е което отличава либерализма от религиозните, консервативни, националистически и дори социалистически доктрини. Въпреки, че Джон Лок в едно писмо надълго защитава религиозната толерантност като добродетел (**), то в по-ново време, когато историята вече не се схваща като изпълнение на божествена задача, а като авантюра на човечеството, основанията за толерантността са съвсем други. Не е нужно да възпитаваш себе си в нов морал, за да се наречеш либерал, достатъчно е да се откажеш да предписваш морал за останалите.

Общественият договор, на който се крепи общественото съгласие, не е морален императив, а сделка, чиито “клаузи” са конституцията и законите. Никоя постъпка, считана от някого за неморална, доколкото не е незаконна, не може да е основание за друго, освен за морален упрек. Няма значение дали това е организирането на гей-парад или назначаването на някой чиновник, с недобра репутация.

За либералите няма никаква по-висша ценност от човешките права на всеки индивид и никаква морална или етична цел на обществото (морал за другите) не може да бъде поставена над тях, освен ако това не направи без принуда самия индивид (морал за себе си). Нито дори национални и съсловни интереси, икономически планове, даже приемливо държане в обществото или всякакви цели, които изискват определено поведение от всички, не стоят по-горе от индивидуалното щастие и право на избор. Никакво приоритетно развиване и никакво специално внимание към обществени групи, не може да стои над свободата на индивида, защото всяко приоритетно развитие винаги става за сметка на останалите, неприоритетните.

Моралът не може и да бъде и съдник и оправдание за нищо. Ненужно е да се търси обяснение на бедността в мързел, защото освен всичко, това дори не е вярно. Не може да бъде оправдаван насилник за това, че жертвата е можела да избегне насилието при друго поведение. Не може да бъде обвиняван някой, че не е прескочил всички чиновнически бариери тогава, когато те са трудно преодолими.


4. Либерализмът означава антидокриналност и промяна безкрай.

Доста философии са претърпели еволюция, но никоя от тях колкото либерализма. Дори концепцията му за свободата, фундамента на всички либерални идеи, е променена през втората половина на 20ти век. Това, е напълно в неговия дух на емпиризъм, признаващ знание, придобито само от опита, но не и изведено от “висши” ценности извън обхвата на човешките възможности.

Както отбелязах по-горе, началните основания за равноправие и толерантност са били намерени в морала, но това се променя с времето, като религиозните доводи са заменени с рационални, или понякога дори с аксиоматични. Това, коетое било валидно за една епоха, не е съвсем валидно за следващата, или поне не поднесено по начина, по който е поднасяно дотогава.

Лудвиг Ерхард, бащата на немското икономическо чудо, нарича икономическите идеи до началото на 19ти век “допотопния либерализъм от английската индустриална революция” (****), въпреки че те за времето си са били революционни. Но по никакъв начин той не определя себе си като нещо друго, освен либерал, нито отрича който е да е аспект на либералната демокрация и свободния пазар.

Постоянната му еволюция оставя впечатление, че либерализмът не е доктрина, а подход - подходът на освобождаването, Laissez-faire, “оставете ни на мира”, свободен пазар, свободни индивиди. И затова там, където неговите идеи са възприети, либералните партии са в упадък, те няма за каква свобода да се борят. А там, където изникне нужда от премахване на още някаква не-свобода, думата която се използва за тази нужда обикновено е “либерализиране”.


5. Либерализмът означава вяра в прогреса.

Откакто съществува, човекът се опитва да разбере настоящето и да предскаже бъдещето. В зависимост от това как се съпоставят те, се създали три вида обяснения. При първото, много популярно в античността, благоденствието е отминало отдавна, а с напредване на времето човечеството върви към упадък. Според второто, популярно в средновековието, светът е неизменен и хората във всяка негова епоха живеят като хората от всяка друга. Тези две обяснения си приличат по общото заключение за съдбата на индивида - за да спечели някой, друг трябва да загуби. На математически език казано животът е игра с нулев резултат или дори с отрицателен. Логично това убеждение води до нагласа за агресивност и нетолерантност, защото се смята, че охолният живот за едни минава през разорението за други, често и през телата им. За да бъдат овладяни бесните страсти на тълпите, възникват множество религиозни култове, които обещават, че при праведен живот дори в нищета, човек го чака голяма награда в рая.

В края на 18ти век обаче и началото на 19ти се случили няколко събития, които проправили пътя на трета идея за бъдещето. Френската революция и Американската война за независимост показали, че колективните усилия на хората могат да отхвърлят тиранията. Не единици, а всички заедно могат да спечелят, т.е. бъдещето може да е по-добро от миналото за всички едновременно. Така се родила идеята за Прогреса и вярата в нея. Животът вече не бил смятан за игра с нулев резултат, обратно, тудейки се за себе си, хората започнали да разбират, че се трудят и за обществото.

Отричайки неизменният свят, идеята за прогреса силно повлияла на религиозните чувства на хората и на техните етични норми. Църквата, която била основния проповедник на идеята за неизменен свят, загубила от популярността си и продължава да губи популярност и днес. Бума на атеизма днес не е резултат от аморалното поведение на свещеници или имами, нито от научни открития, които оспорват съществуването на Бог, нито от репресии по време на антирелигиозни режими, като комунистическия. Той е пряко следствие от това, че хората по целия свят днес живеят по-добре от вчера и знаят, че утре ще живеят по-добре от днес. Всички общества, които вървят по пътя на модернизацията и на икономическия прогрес, рано или късно поставят под съмнение и религиозните си институции и това правило няма изключение, без значение дали става дума за общества в Европа, Азия, Африка и дали са християнски, мюсюлмански или таоистки. Въпреки, че както споменава Мизес в цитата по-горе, либерализмът няма за цел да даде отговори на духовните и метафизични нужди на хората, той чрез идеята за прогрес извършва най-значимата “религиозна революция” - отхвърлянето на идеята, че съществуват богове и че нашата съдба зависи от тях.



----------
* “Два трактата за управлението”
** “Letters on toleration”
*** "Liberalism"
**** “Благоденствие за всички”