16 януари 2015

Как МинФин загуби 200 милиона лева от нашите пари и никой не разбра

През април 2013, малко след оставката на първото правителство на ГЕРБ, силно притеснен дали ще оцелее валутния борд у нас, реших да конвертирам спестяванията си в щатски долари. По това време курсът на долара беше около 1.47 лева и аз, знаейки че през лятото на 2012 той не падна под 1.50, сметнах, че инвестицията в долари е добре пресметнат риск. После се случи така, че курсът се срина до почти 1.40, но след като мина достатъчно време, се покачи отново, като стигна дори нива, които не е имал от доста години насам. Средният курс, по който купих долари, беше около 1.467 и предвид че днес фиксинга на БНБ е вече над 1.67 излиза, че съм спечелил по 20 стотинки от всеки купен долар, като освен това получих и лихва за депозита си. По груби сметки това е почти 10% годишно - повече, отколкото обещаваше дори КТБ с нейните преференциални депозити. Това го направих аз, обикновен програмист, който никога не се е занимавал с валутна търговия, никога не е търгувал с ценни книжа или други финансови инструменти и дори никога не е проявявал интерес или любопитство към подобен род инвестиции. Дълбоко се съмнявам, че съм единствения който се е сетил, даже си мисля, че хората, постъпили като мен дори само в България, са десетки хиляди. Движението на курса на долара беше толкова изкушаващо, че не се изискваше особено много ум, за да се досетиш че може да спечелиш малко от него.

Вчера, четейки новините разбрах, че на 14ти януари Министерството на финансите е погасило част от облигациите по външния ни дълг. В уебсайта му излезе прессъобщение за това в което пише, че е била погасена главница и лихви по облигационен заем за общо 1 131 162 978.75 щатски долара. Пак там се споменава и обменния курс, по който се е извършило разплащането - 1.661 лева за долар, като общо размера на транзакцията е бил 1 878 861 706 лева. Понеже, откакто имам депозит в долари редовно се осведомявам за курса им, бях учуден да разбера, че Министерството на финансите е купило тази валута с почти 20 стотинки по-скъпо, отколкото би го направило ако беше обменило левове за долари в произволна дата през лятото. Или иначе казано с изплащането на облигациите, министерството на финансите е загубило деветцифрена сума в левове.

Предполагам мнозина ще се запитат, след като в това Министерството работят един куп финансови анализатори, на които помагат сигурно още повече на брой специалисти от БНБ, а твърде вероятно и значително количество финансови посредници по пласирането и обслужването на външния ни дълг, то никой ли не се досети, че може да направят нещо толкова елементарно, като това да купят долари тогава, когато бяха по-евтини. Ето например по времето на служебния кабинет, назначен от президента, и който имаше сериозна кадрова приемственост със следващото правителство, курсът на долара понякога е бил по нисък дори от 1.50. На датата на встъпване във власт на новото правителство, 7ми ноември, курсът на долара пак е с почти 10 стотинки по-нисък отколкото на 14ти януари 2015.

Предвид големия размер на облигационния заем, икономиите от такава сделка щяха да бъдат доста солидни. Например ако 1.131 милиарда долара бяха купени през септември по 1.50 лева, то за погасяването щяха да отидат 1.697 милиарда лева. Но дори да не беше направено това по времето на служебното правителство, а по времето на второто правителство на ГЕРБ, то валутния курс, по който можеше да бъдат купени долари пак е доста по-нисък - между 1.55 и 1.57 през целия ноември 2014. Близко до ума е да си помислиш, че финансите на държавата не са позволявали такава транзакция по онова време, но ако погледнем каква беше предисторията ще видим, че парите за него са осигурени още в началото на юли с облигационния заем, изтеглен от Пламен Орешарски.

Между другото тогава Орешарски съвсем коректно е оценил какви ще бъдат разходите за онзиденшното плащане - около 1.7 милиарда лева - число, съвсем близко до размера на заема, пресметнат по курса на долара, който се запази през цялото лято. Уви, реалната сума, която е била изплатена е почти 1.9 милиарда лева, което означава почти 200 милиона лева окончателна загуба за бюджета, причинена не от друго, а от меко казано малоумие.

В тази връзка ще припомня една аналогична случка, отпреди 13 години във времето, когато същия заем беше конвертиран в долари. Тогава правителството на НДСВ и лично финансовия му министър Милен Велчев отнесоха критики от кого ли не, че се нанесли загуби на държавния бюджет в особено големи размери. Най-скромен в оценките беше бъдещия финансов министър, а после и министър-председател - Пламен Орешарски, който оцени загубите на около 300 милиона евро

Други експерти обаче отидоха много по-далеч и увеличиха числото няколко пъти. По специално поръчение на Симеон Дянков, консултантската компания Индъстри Уоч оцени загубите на около 1 милиард лева Мартин Димитров, депутат от някогашната Синя Коалиция, бивш член на съвета на директорите на Института за Пазарна Икономика, и имащ сериозни претенции да разбира от финанси, обяви, че загубата е "по-голяма от търсените резултати от 60-те анти-кризисни мерки". Муравей Радев, популярен софийски счетоводител, вдигна мизата на "поне два милиарда долара", а Иван Костов пък, прочут специалист по всичко, свали полилея от  тавана като обяви, че загубите от преструктурирането на дълга са между 1.6 и 1.8 милиарда евро. Не знам как е възможно от сделка за 1.327 милиарда долара да загубиш между 1.6 и 1.8 милиарда евро, но Иван Костов твърди, че точно това е постигнал Милен Велчев.

Да оставим за момент настрана оценките за това какво е загубил бюджета от преструктурирането през 2002 година. Оценки, които се основават не просто на разлика от валутните курсове, но и на изчисления на хипотетични бъдещи пропуснати ползи и нанесени вреди. Нека видим как реагира българската финансова мисъл на очевидната и трудна за отричане загуба от 200 милиона лева, която правителството на ГЕРБ реализира само преди броени дни.

Парадоксално, но реакция няма! Нито Мартин Димитров с религиозно втренчен поглед обяснява колко е неморално да си министър на финансите, а да не усещаш накъде вее вятъра на финансовите пазари. Нито иначе гласовития Владимир Каролев, обелва дума за позорния провал на Министерството на финансите и БНБ. Между другото същия господин, прочут с критиките си към управлението на държавните финанси и съсобственик на финансово-консултантска фирма, изостави бизнеса си ... за да стане съветник на същото правителството, което загуби от името на данъкоплатците 200 милиона лева. Някъде са се скрили и се ошумоляват и Иван Костов, Муравей Радев, Симеон Дянков и Индъстри Уоч. Страховита автоцензура е налегнала и повечето български икономически медии с всичките им специалисти (които напоследък предпочитат да обсъждат морала, вместо курса на долара). Може би ще кажете, че не може да се вини Министерството на финансите и всички споменати експерти за това, че не са предугадили как ще се промени курса на долара за три месеца напред. Уви, изброените господа упрекват Милен Велчев за абсолютно същото през 2002 г!

Това става в момент, когато се закриват губещи ЖП линии, когато на бедните работещи им се отказа данъчна отстъпка, когато се обмисля поредното увеличаване на цената на електроенергията и когато се съкращават какви ли не разходи, заради бюджетни икономии - все неща, които ще донесат хиляди или дори стотици хиляди лични драми и трагедии на търпеливите българи.

Интересно е и КОЙ точно загуби 200 милиона лева. Уви, малоумната постъпка беше дело на партиите, които претендират че са десни и дясно-центристки, че вярват в свободния пазар и че имат специалисти, които знаят как функционира той. ГЕРБ в предизборната си кампания заявиха, че техните кандидат-депутати са "микс от юристи и икономисти". Реформаторския блок пък обяви, че министъра на икономиката, който е техен партиен кадър разбира от икономика (... защото е работил в частна фирма!). Останалите коалиционни партньори не са имали претенции за финансова култура, с изключение на апетита им към "комисии с еврофондове", така че с едно на ум, можем да ги извиним.

Всъщност не е трудно да се досетиш, че сегашните управляващи и цялата кохорта от анализатори, медии и прочее лакеи на правителството, не знаят какво е това финансов пазар и валутен риск. Ако беше иначе, защо се стигна до този провал или поне защо не се чу поне един глас от тях, че можеше да се спестят 200 милиона лева? Ако се вгледаме по-внимателно КОИ всъщност са те може да намерим обяснението - всички, почти без изключение са хора, които никога през живота си не са имали собствен бизнес, не са плащали заплата и на един човек, никога не са виждали свободна конкуренция и не са поемали риск за нищо. Накратко казано никой от тях никога не е стискал "хладната невидима ръка на свободния пазар" (по Адам Смит). Това са хора, за които да си адвокат или финансов спекулант, означава да си предприемач и всички техни специалисти са именно недоучени софийски адвокати или трендаджии, чертаещи графики за неправителствени организации със съмнително финансиране (извинявам се за грубия език). Всъщност ако не беше паднал комунизма голяма част от тези същите специалисти и експерти биха се реализирали много успешно като комунистически плановици и началник цехове. Но в едно общество, чиято икономика е основана на свободния пазар, в каквото се превръща българското, дадената им роля е необосновано висока.

Всичко това, което написах, е нещо като съвет към онези, които ще си загубят времето да прочетат статията ми. Следващия път, когато видите финансов експерт да обяснява с изцъклен поглед по телевизията кое как е трябвало да се направи в държавата и КОЙ е виновен, че не се направило, не му вярвайте много. Особено внимателни пък бъдете ако същия господин каже, че е "десен", "реформатор" или "либерал". Ако искате да си спасите парите, а даже и да спечелите малко, попитайте някой, който без да е министър, политик или учен специалист, е имал някаква фирма, била тя и микроскопична. Дори да е такъв, който е видял от свободния пазар повече лошо, отколкото добро, но все пак е оцелял на него, защото той знае повече от експертите в министерствата. За да разбираш свободния пазар е нужно да си търговец, бил той и дребен фирмаджия, а не (недо)учен специалист.

Или в краен случай питайте мен. Може да звучи нескромно, но вече се убедих, че и без да съм финансов експерт, по-добре управлявам личните си финанси, отколкото няколкостотин умници управляват държавните ни финанси.