28 април 2016

Защо България няма да стане IT център

От три години обучавам програмисти. Всеки, който желае, се записва безплатно в курсовете ми и след 4 до 8 месеца, ако изтрае толкова, е подготвен за начинаещ програмист в някой софуерна компания. Когато започвах много добре знаех, че успеваемостта на подобно обучение е много ниска. Харвардският университет организира подобни, широко рекламирани курсове, от които едва един на всеки 8 курсисти си намира работа в IT индустрията. Google имаха специализирана програма за обучение на жени в програмирането, която закриха, след като установиха, че успеваемостта в нея е дори още по-ниска - едва 1% (един процент). Най-голям успех, който съм срещал, има една обществена библиотека в Сейнт Луис, с успеваемост 35%.

Така че, не очаквах чудеса от начинанието си. За да мотивирам нови курсисти, след всяка сесия помагах на най-добрите да си намерят и поне един-два реални проекта, от които да спечелят пари. След три години изгубено време, скъсани нерви и разправии с кого ли не, включително с чиновници, които обещаваха да ми уредят зала за курсовете, трябва да си призная, че моята успеваемост е малко по-висока от тази на Google.

В началото не ми правеше впечатление, че буквално всеки, когото обучавах, не успяваше да се справи с елементарни задачи извън онези, които решавахме заедно. Мислех си, че проблемът е в мен. Изчетох над 30 научни труда в Google Scholar за това как се преподава и в частност как се преподава програмиране. За съжаление това не повиши успевеамостта на курсистите ми. И тогава, като по чудо, се появи едно момче, още незавършило средно образование, което разби на пух и прах жалката статистика, която бях натрупал дотогава. Само за година работа с него, мога смело да кажа, че то покри всички изисквания на просто за младши програмист, а за програмист на средно ниво, каквито работят в IT фирмите. При това без никаква предварителна подготовка, за разлика от други, които бяха правили уебсайтове за забавление преди да се заема с тях.

Всеки би се съгласил, че е трудно да видиш грешката в себе си, дори когато фактите говорят против теб. Ако си обучавал 70 души за програмисти, и само един от тях е станал такъв, кой би си помислил, че проблемът е в тях, а не в теб? Мога да ви уверя обаче, че още по-трудно е проумееш, че понякога грешката не е в теб, дори ако само един от 70 опита да постигнеш нещо се е увенчал с успех. След случая с въпросното момче, започнах да чета съвсем различни научни статии, които ми разкриха една картина, драстично различаваща се от наивните представи, които имах дотогава. Най-важният извод, който си направих е, че въпреки помпозните реклами на професията програмист, които ежедневно се въргалят из нашите медии, България няма шанс да стане IT център дори за Балканския полуостров. Ето ги причините за това:


I. Ниският интелект на българина.

Въпреки, че за някой такава констатация може да прозвучи обидно, точно този неприятен факт е основната причина. Предполагам бихте задали въпроса възможно ли е, нацията, която e допринесла със сперматозоид към създаването на човека, сглобил първия електронен, цифров компютър (Джон Винсент Атанасов), да не е сред водещите в компютърните науки? Уви, напълно възможно е, и вижте какви са фактите:

Изследване на британския професор по психология Ричард Лин от 2002 показва, че усреднената стойност на коефициента на интелигентност (IQ коефициент) на българите е 93 пункта, при средно за света 100. Спомням си, че преди години тези резултати бяха публикувани и в нашата преса и тогава предизвикаха разнообразни коментари, вариращи между това, че подобни тестове давали преимущество на англоговорящите, и това че 93 не било чак толкова лош резултат (гърците и сърбите са със същите стойности).

Ето какво обаче означава за българския IT бизнес, IQ коефициент на нацията от 93. Неговата стойност има т.нар. “нормално” (а.к.а. “Гаусово”) разпределение, което ще рече че ако в дадена, достатъчно голяма група хора, се подредят в колони броя на хората с даден IQ, то ще се получи приблизително такава, камбановидна крива:

Нормалното разпределние се задава от два параметъра - математическо очакване - μ (простонародно наречено “средно аритметично”) и дисперсия - σ2, като математически това се записва така:

Първият параметър определя колко “изместена” наляво или надясно ще е камбаната, а вторият - колко “сплескана” ще е. На графиката горе съм показал как изглеждат три различни нормални разпределения, с μ и σ2 съответно (100, 25), (100, 15) и (110, 15). Във всеки един от случаите площта, която загражда кривата на разпеделението и абсцисната ос е една и съща - единица (или 100%), защото такава е дефиницията на разпределение. За да разберем например колко души имат IQ между 120 и 140, трябва да намерим площта на оцветения в синьо сегмент. Това се прави като се пресметне определения интеграл от горната функция с горна и долни граници съответно 120 и 140 или на практика - като се вземат стойностите на двете точки от таблици с вече пресметнати стойности.

На тази графика пък съм показал как изглеждат реално разпределения IQ коефициент в няколко държави - със синьо е графиката за България, с оранжево - за Полша, Финландия и Германия, и със зелено - най-интелигентата нация в света - хонгконгците. В изследването на Ричард Лин е указано, че за всички нации, дисперсията е приблизително еднаква - 15, т.е. камбаните се отличават само по своята отместеност наляво и надясно, а не по сплеснатостта и издължеността си.


Как се свързва интелекта с IT уменията?

Едно друго изследване, на Хенмън и Нилсън показва разпределението на IQ според упражняваната професия. За компютърните специалисти минималния IQ е 93, средния е 110, а най-горният квартил (топ-специалистите) са с IQ над 123. Както е видно от въпросната таблица софтуерното инженерство е една от професиите, изискващи най-висока интелигентност.

В България хората, които имат IQ по-високо от 110 са 11.5%, а онези с IQ над 123 - 2% от населението. За сравнение в Русия същите дялове са съответно 17.5% и 3.6%, в Полша - 21.2% и 4.8%, а в Хонг Конг - 42.1% и 14.4%. Средно за Европа същите числа са 19.9% и 4.3%. Т.е. България е чувствително по-назад не само от нациите, които са известни с компютърните си умения, а дори от средното за Европа.

За ефекта от ниския ни интелект върху пазара на труда може да се погледнат и тези данни от Евростат за броя на IT специалистите, като дял от заетите по държави - българските IT специалисти не просто са едва 1.9% от заетите (при 3.7% средно за Европа), но също така са и едни от най-възрастните, като само няколко държави от Източна Европа са с по-нисък дял на специалисти под 35 години, сравнени с нас. С други думи - каквито са предпоставките (нисък интелект), такъв е и резултата (слаба трудова заетост).


II. Прекалено малка държава

Високият IQ, който се изисква за да стане някой добър програмист, има и друга особеност - не позволява регионална специализация в тази професия. Невъзможно е например България, Люксембург, Дания или Португалия да станат IT центрове, както са станали центрове на туризма, металургията, морския транспорт или винопроизводството, защото нормалното разпределение на IQ коефициента им отрежда твърде малък дял на хора, които са способни да станат квалифицирани програмисти. Иначе казано единственият начин в една държава да има повече IT специалисти е просто да има повече хора.

Сравнени с Полша (IQ 99), Украйна (IQ 97), Русия (IQ 97) и Румъния (IQ 94) ние изглеждаме ето така:

  • В България 11.5% от хората имат IQ по-голям от 110, което означава около 930 000 души. Естествено не всички от тях могат да станат IT специалисти, защото IT бизнесът не е единствения, който разчита на интелигентни хора. Част от тях са и извън трудоспособна възраст - непълнолетни или пенсионирани.
  • В Полша 21.2% от хората имат IQ по-голям от 110 т.е. Около 8.9 милиона души
  • В Украйна и Русия по 18% от населението има IQ по-висок от 110, което съотвенто означава 8.8 и 27.7 милиона души
  • В Румъния 12% от хората имат IQ над 110, т.е. Около 2.9 милиона души.

Обобщено тези числа означават че, IT фирма има 3 пъти по-голям шанс да намери квалифициран персонал в Румъния отколкото в България, 9 пъти по-голям шанс в Украйна, 10 пъти по-голям шанс в Полша и 30 пъти по-голям шанс в Русия. Като изключим Русия, в която проблемите не опират до интелекта на населението, може да се разбере защо останалите държави имат такъв сериозен приход на чуждестранни инвестиции в IT сектора, сравнени с нас.


III. Престъпна среда

Едва ли има някой, който да не знае, че България има изключително сериозни проблеми и с правосъдната си система. Ето какво на практика означават те за IT индустрията:

1. Без преувеличение може да се каже, че едно от любимите занимания на американските IT гиганти е да се съдят за нарушаване на патенти. Подобни дела, освен помежду си, същите гиганти водят с издатели, държавни институции, телекоми и кой ли още не - достатъчно е да разгледате някой уебсайт с техническа насоченост, за да научите за поне няколко, които се водят в момента. Това е така защото собствеността, особено интелектуалната е изключително деликатна материя, а защитата на правото на собственост е от първостепенна важност в IT сектора. Нито едно от тях обаче не е от силните ни страни.

Има десетки международни сравнения по защитата на частната собственост и в частност за защитата на интелектуалната собственост. Ето един специализиран такъв, който е фокусиран върху темата и според който България е на последно място в ЕС по опазване на правото на собственост

Друг, по-популярен индекс - “Global Competitiveness Report” на Международния Икономически форум има специална секция за интелектуалната собственост, в който България се представя дори по-зле. (от падащото меню изберете “1.02 intelectual Property Rights”). Тези индекси не са публикувани, за запълване на уеб пространството с още страници. Те отразяват реалните шансове на някого, на когото му е откраднато нещо, да получи възмездие и собствеността си обратно. В България крадците са ненаказани - това всъщност показват горните числа и затова инвестициите, не само в IT сектора са толкова оскъдни, а отливът на капитали е толкова съществен.

Представете си например, че нашумелия спор между Google и Oracle за правото на използване на Java API, се води в български съд. Какви са шансовете решението, каквото и да било то, да има нещо общо със справедливостта, почтеността или изобщо с материята на спора?

2. Редно е да споменем, че в България не само киберпрестъпниците се занимават с незаконен търговски шпионаж, но също така и държавните институции. Преди три години излезе един доклад на канадската лаборатория за киберсигурност Citizen Lab, в който бяха изброени държавите, където “паяците” на лабораторията са открили шпионския софтуер FinSpy. България беше в този списък, като нашият случай беше уникален с това, че единствено тук FinSpy беше открит на сървъри на официална държавна институция - министерство на държавната администрация. Полицаите в Пакистан, Нигерия, Китай, Египет, също използват софтуер за подслушване, но за разлика от българските си колеги, се прикриват когато го правят и използват сървъри на телекоми, интернет доставчици и т.н. за междинна комуникация. Единствено в България, службите за сигурност не изпитват никакви скрупули да послушват съвсем явно гражданите си, при това по начин който дискредитира не само тях, но и всички българи.

FinSpy се използва основно за две цели - следене на дисиденти и търговски шпионаж. Тъй като в България да се говори за дисиденти е пресилено, то не е трудно да се досети човек, че софтуерните “червеи” са използвани за подслушване на фирми. Всеки сам може да се досети колко мотивиращо действа това на софтуерните фирми да разчитат на българските си офиси за R&D, след като не просто конкурентите им, но и правителството се опитват да научат търговските им тайни.

Как тогава да си обясним самочувствието на българите, че са интелигентна и техническа нация?

Уви, това самочувствие почива на реални постижения, само че останали в миналото. Изследването на Ричард Лин показва, че коефициентът на интелигентност на дадена нация е най-силно свързан с три други показателя - математическите умения на учениците до 15 годишна вързаст, езиковите умения на същите и най-вече със знанията им в точните науки (без математика). Не знам как е стоял въпроса с езиковите умения, но за математическите умения и тези в точните науки могат да се намерят количествени оценки още от средата на 90те години. Според резултатите от TIMMS през 1995 българските седмокласници и осмокласници са били измежду най-подготвените в математиката в цяла Европа, а по отношение на точните науки са имали знания сравними с тези на японските и корейските си връстници - традиционни шампиони в такива изследвания. В следващите години обаче България постепено потъва надолу в този списък, за да се стигне до там, че според сходно изследване през 2012 българските ученици имат едни от най-ниските резултати в математика и точни науки в цяла Европа, като само албанските и черногорски ученици са по-неподготвени от нашите.

Аз като ревностен фен на математиката още от съвсем ранна възраст, си спомням какво внимание се обръщаше на нея в образователната ни система преди 30 години. В училището, където учех до 7ми клас, имаше извънкласни “кръжоци” по математика за всеки, който имаше амбиции да бъдат приет в някоя елитна гимназия. Отделно за най-надарените имаше и “школа” по математика, в която участваха ученици от всички сливенски училища и където се подготвяше градския отбор за националните състезания. Освен това имаше разнообразни олимпиади, съревнования, състезания на градско и национално ниво по математика, физика, химия и т.н. за които упорито се готвеха хиляди ученици. В 6ти клас дори ходих на “математически пионерски лагер” в с. Стара Река. Почти нищо от това вече не съществува. Днес министерството на образованието не успява дори да отпечата учебници за учениците и министъра на образованието обяснява, че те не били толкова важни (както и, че това не е по негова вина естествено). Силно набожните ни политици обмислят малоумни идеи като да въведат в училищата избирателен предмет “фолклор”, и да направят вероучението задължително. Сигурно са много наплашени, че в някой друг свят може да ги пържат в казани. И в случая с образователната ни система преди 30 години и с тази в момента резултатите са видни в тестовете TIMMS и PISA.


Къде тогава изчезнаха онези българчета, които преди 1995 класираха България толкова високо в изследването на TIMMS?

Мога да посоча едно от тях - професор Звезделина Станкова, преподавател в Mills College, напуснала България малко преди 1995. Тя е бивш състезател от националния ни отбор по математика, печелила два пъти сребърни медали от международни математически олимпиади. Преди 27 години заминава за САЩ и до днес живее и преподава там. Известна е с това, че 6 години е треньор на американския национален отбор по математика, че е организирала няколко олимпиади в САЩ и е създала над 100 математически кръжока там по модела, по който функционираха подобни в България. Същите тези кръжоци, които у нас бяха осмяни като комунистическа отживелица, защото те наистина са съветско изобретение от 50те години - думата “кръжок” идва от руската “кружок”, което означава “кръгче”. Днес “комунистическите” кръжоци по математика не подготвят българчета, а американчета. Освен професор Станкова има още десетки хиляди други интелигентни българи, които се сбогуваха с родината си, заради причини, които не е нужно да изброявам.


А какво трябва да се направи, за да си върнем поне нивото, което имахме?

Ако държавата иска да стимулира повече, от споменатите горе 930 000 души, да се занимават с IT, то по-добре беше нейните политически и обществени лидери да дадат личен пример с това, как самите те се ангажирани с идеята. Например в САЩ президентът Барак Обама преди около две години написа една елементарна програма по време на уъркшоп в Белия дом - акт който очевидно беше насочен към популяризиране на професията на IT специалиста. Стотици актьори, музиканти, манекени, бизнесмени, известни спортисти и т.н. също се ангажират по един или друг начин с това. За сравнение си помислете всички онези наши политици, които използват темата с електроннто гласуване за PR, имат ли някакви познания в информационните технологии? Могат ли например Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министърът на информационните технологии Ивайло Московски, или който и да е от сегашните ни политици, да напише поне името си с Javascript?

А гръмките и помпозни проекти, с които българската държава се опитва да представи българите като интелигентна и техническа нация - всички семинари, реклами, техпаркове и т.н. са просто проекти за пилеене и крадене на обществени средства. Конкретно София Тех Парк не е нищо повече от един нов “Кремиковци” - пещ за “горене” на банкноти, където потънаха вече над 250 милиона лева. Малоумната рекламна кампания за промотиране на IT професията и парите, които държавата дава за социални осигуровки и заплати на “стажанти”, ще изиграят много лоша шега. Браншът ще се напълни с нискоквалифицирани “специалисти”, българският IT продукт ще получи лошо име, а парите ще са потънали в джобовете на хитри фирми, които претендират, че могат да направят програмисти от хора, които не могат да решат дори квадратно уравнение. Истинският път, както уточних по-горе е да се инвестира в математическите и езикови умения и знанията в точни науки на ученици преди 7ми клас. За съжаление такова начинание ще даде плодове едва след 10тина години - непосилен хоризонт на усилия за която и да е политическа партия у нас, която търси бързи и гръмки успехи. Много по-лесно е да се пререже лентата на някоя безумна сграда, вместо да се осигурят извънкласни занимания по математика на учениците. С това надявам се отговорих и на един от често дискутираните въпроси у нас - държавата или бизнесът са виновни за лошата подготвеност на хората търсещи работа. В IT сектора уменията да решаваш математически задачи на 15 години, определят колко качествен програмист ще бъдеш дори когато си на 50 години. IT професията не може да се научи със занаятчийство, тя е високоинтелектуален труд, за който са нужни години подготовка, още от ранна възраст.

И накрая да обобщя с няколко думи. IT бизнесът не е за България, а за големи държави с интелигентни граждани и добри образователни системи, където са гарантирани правата на собственост и в които има работеща правосъдна система. България е малка държава с народ, който няма интелект за развойна дейност. Българската правосъдна система е корумпирана и неефективна, а правата върху интелектуалната собственост не се защитават. Българските държавните институции не работят за подобряването на средата за IT бизнес, обратно - опитват са да се занимават с търговски шпионаж извън рамките на всякаква законност и почтеност. Всичко това са минуси за България пред чужди инвеститори в IT сектора и пред местните IT фирми, които се опитват да са конкурентни на световните пазари. А българите, както написа един анонимен автор, сме “малък, но много прост народ”. За бога братя и сестри, хващайте гегите и Господ да ви е на помощ!



Продължение: Защо България няма да стане IT център Q&A