30 май 2016

Защо България няма да стане IT център - Q&A

Пиша тази статия, понеже предходната събра над сто коментара с въпроси в тях, които мисля, че имат нужда от допълнително разяснение.

Наистина ли IQ на българите е 93?

Доста хора се усъмниха в числата, които привежда проф. Ричард Лин в изследването си, поне в тези които се отнасят за България. Критиките бях в следните посоки:

  • Никой не е провеждал изследване на IQ в България, поне в Менса-България не са чували за такова.
  • Как се разбира средната му стойност от тестиране на “само 2-3% от населението”?
  • Разпределението на IQ за България не съответства на нормалното, заради “известния” нисък интелект на циганите. То по-скоро прилича на “двувърха камбана”. Критики имаше и приравняване на същото разпределение към която и да е друга държава, вкл. САЩ, защото там имало няколко раси, които “очевидно” били различни по интелект.

Въпреки, че е най-старата, МЕНСА не е единствената организация, която се занимава с измерване на IQ. Освен нея съществуват “Интертел”, “Тройна девятка”, “Прометей” и т.н. - все организации на хора с висок IQ. Но и извън тях, всеки друг може да съставя тестове и да пресмята интелигентност. Доколко токива тестове ще бъдат валидни и стандартизирани е отделен въпрос. В изследването на Ричард Лин е споменато, че интелигентността е измервана чрез т.нар. “Тест на Рейвън” - езиково неутрален тест, при който трябва да се открие липсващия елемент в матрица от 2х2, 3х3, … елемента.

По определение IQ за всяка група изследвани (например населението на една държава) е със средна стойност 100 и стандартно отклонение 15. Това обаче не означава, че ако се групират данните за няколко държави то във всяка средния IQ отново ще е 100. Ако изследването е върху целия свят няма никаква пречка в различните държави усреднените IQ да са различни и при това да не са точно 100. Ето един пример, просто за илюстрация:

Ако Иван, Мария и Петър са попълвали тест с 60 въпроса и са дали съответно 36, 40 и 38 верни отговора, то тогава по дефиницията на IQ техните резултати ще са 85, 115 и 100. Ако пък Джон, Мери и Пийтър са дали на същия тест съответно 34, 35 и 42 верни отговора то техните коефициенти ще са 90, 93 и 117. Тъй като тестът, който са полагали всички е един и същ, резултатите на всички шестима участници може да бъдат групирани и тогава IQ коефициентите на всеки ще се променят: Иван - 93, Мария - 112, Петър - 102, Джон - 83, Мери - 88, Пийтър - 122. Средният IQ на първата група съответно ще бъде 102, а на втората - 98.

Не е нужно да се подлага на тест всеки в дадена държава, за да се определи средния IQ в същата. Математическата статистика има разработени методи за оценки, които естествено не са 100% верни, но са с много добро приближение. Всъщност чрез въпросните методи от точността на оценката, която се търси, може да се определи броя на хората, които трябва да бъдат подложени на тест. Например за да се определи средния IQ на 7 милиона души с доверителен интервал ±3 и с ниво на доверие 95% e достатъчно да се изтестват 1067 от тях. А при ниво на доверие 99% - да се изтестват 1849 от тях. което, обърнете внимание дори не е “2-3% от населението”, а едва 0.1-0.2%.

Не съм срещал изследвания за интелекта на ромите, но дори те да са с по-нисък от този на българите, делът им от населението е прекалено малък, за да промени съществено общата картина. Например ако 5% от населението има някакво ниско IQ - да речем 70, а останалите 95% имат IQ 93, то средния за цялата група ще е 92, т.е. само с единица по-нисък, от този на мнозинството.


Свързан ли е наистина IQ с IT уменията и влияе ли това на IT индустрията в България?

Съществена част от въпросите бяха насочени към това, че няма доказателства, че IQ пряко влияе на IT уменията. Сродни стях са и друга група въпроси за това, че дори нисък IQ не е пречка за сериозно развитие на IT индустрия, защото тя не изисква само top-performers, а ангажира и много други длъжности, които могат да бъдат изпълнявани и от не-толкова-добри специалисти.

IT уменията определено са свързани с IQ. Една от първите статии, които четох за това как се преподава програмиране на новобранци, описваше схематично какво представлява процесът на научаване - в началото се започва с объркване, като прогрес има само в тези области, които изискват механично заучаване (“назубряне”). След това между определени заучени неща, учещия създава връзки. Постепено тези връзки се разширяват върху нови и нови обекти на обучението. В крайна сметка успехът зависи от това дали учещия може свободно да създава нови връзки между научените неща или си остава на фазата на механичното заучаване. За съжаление не успях да намеря статията, вероятно съм я изтрил по невнимание, но нейните изводи, колкото и елементарно да звучат, съвсем точно описваха това, което видях с очите си. Искам да обърна внимание на факта, че курсовете, които организирах нямаха успеваемост 0%, което би ме накарало да мисля, че грешката е в мен. Резултатът им беше един много успешно обучен програмист (ще го нарека “шампиона”), около дузина които продължават да напредват, но с бавен темп и мнозинство от 80+%, при които обучението остана на ниво механично заучаване.

Още по-опростено това звучи така: Ако някой бъде научен, че две плюс две е четири, той едва ли някога ще събере грешно тези числа. Ако бъде научен и че три плюс пет е осем, то ще знае още една сума. В програмирането обаче е нужно да са събират X и Y, и механичното заучаване на готови резултати не е от особена полза.

Едно от определениета на интелигентност е именно умението да се създават връзки между обекти и категории, затова например тестовете на Рейвън са организирани именно по този начин. Т.е. IQ пряко влияе на IT уменията.

Но дори логиката в тази причинно-следствена връзка да изглежда съшита с бели конци (нещо обичайно в социометрични изследвания), статистическите данни красноречиво говорят за връзката между IQ и IT. Тук със сини стълбове са представени средното IQ на държавите в Източна Европа, а с оранжева линия - дела на заетите в IT сектора във всяка отделна държава. Всеки може сам да се убеди, че с изключение на Полша и Латвия, двете групи числа се “движат” синхронно. Данните са от Евростат и от изследването на Ричард Лин. Същата съпоставка, приложена за цяла Европа, няма толкова изразена корелация, особено в западна Европа, което аз си го обяснявам с факта, че доходите на IT специалистите там не се отличават толкова съществено от доходите в други професии, както това е в Източна Европа. Т.е. професията на програмиста не е толкова популярна по финансови причини.

За да съм прецизен, коефициентът на корелация между IQ и дела на IT специалистите за цяла Европа е 0.60 (при възможни стойности от “-1” за обратна корелация до “1” за детерминистична връзка). На статистически език стойности на този коефициент между 0.3 и 0.7 се наричат “средно силна връзка”. За Източна Европа същия коефициент има стойност 0.73, т.е. “силна връзка”. За Източна Европа, без Полша и Латвия, коефициентът на корелация е 0.92 - между двете величини има почти детерминистична връзка.

Възможно ли е все пак и не-толкова интелигентни хора да бъдат обучени да извършват задачи в IT сектора? Съдейки от разговори с мои колеги, които работят в Западна Европа и САЩ, бих казал че сигурно е така, но само в силно развити държави като западноевропейските и северноамериканските. Основното препитание на IT сектора в Източна Европа е от аутсорсинг, където не-дотам добри IT умения трудно се пласират. Докато основните доходи на българските IT фирми не станат от развой на собствени продукти, IQто ще е главния фактор за развитието на сектора. Но собствените продукти изискват не само IT умения, а също така и търговски такива, плюс добър маркетинг, но това са теми за друг статия.


Математическите умения определящи ли са за това дали ще станеш добър IT специалист?

Да, поне така показва изследването на Ричард Лин. Коефициентът на интелигентност е в най-пряка връзка с уменията на учениците в математиката, точните науки и знанията им в чужди езици. В зависимост от това дали се вземат резултатите от TIMMS, PISA, и в зависимост от надеждността на входните данни, коефициентът на корелация между IQ и математическите умения варира от 0.92 до 1.00, което както споменах по-горе е детерминистична връзка.


Мотивацията не е ли по-важна от IQ за обучението?

В отговорите дадох един цитат от бащата на съвременния маркетинг - Филип Котлър, свързан с ролята на мотивацията в бизнеса:

Някои компании все още вярват, че могат да успеят просто със силна воля. Преди няколко години, една бразилска компания, произвеждаща самобръсначки, се опита да измести Gillette от лидерската позиция в пазарен дял. Попитахме въпросната компания дали произвежда по-добри самобръсначки. Отговорът беше "Не". "По-ниска цена?" - "Не". "По-добро обслужване?" - "Не". "Креативна маркетингова кампания?" - "Не". "По-високи търговски отстъпки?" - "Не". "Как тогава очаквате да отнемете пазарен дял от Gillette?". "С пълна отдаденост!". Ненужно е да споменаваме, че фирмата се провали.

При индивидуални успехи, при преодоляване на някакви пречки, мотивацията е изключително силен фактор, но в бизнеса тя има твърде слаба роля, ако липсват други предпоставки. Ще спомена за пореден път, че професията на IT специалиста не е коя да е професия, а една от най-”интелектоемките”. Ако някой вярва, че може да стане по-интелигентен чрез силна мотивация - желая му успех, нека опита!

Мотивацията има и друго лице, което видях по време на курсовете. Споменах за “шампиона” - момчето, което изпълни всичките ми очаквания. Той, въпреки че беше най-напреднал от всички, присъства на абсолютно всички лекции, на които го поканих, дори на такива, които вече беше слушал. Имало е случаи, когато на лекция сме четирима души, и той задължително беше един от тях. Но на него всичко, което говорех и давах като задачи, му беше лесно и му доставяше удоволствие. За сравнение най-честата причина, която чувах, когато някой се откажеше беше, че е “много трудно”. С други думи казано, когато обучаемия сам вижда прогреса от обучението, когато обучението му се струва лесно, мотивацията му е силна. Обратно - когато не вижда прогрес мотивацията му намалява. Т.е. връзката между двете в никакъв случай не е еднопосочна - от мотивация към знания.

В някоя от поредните сесии, които организирах, виждайки как се развива обучението, най-сетне проумях какъв е най-подходящият му формат. Вместо няколкомесечна сесия, в която да обучавам всеки желаещ, по-практично беше да се организират две отделни - двумесечна сесия за начинаещи и по-дълга сесия за напреднали. Разделението беше именно за да прецени всеки, след първите два месеца, дали IT професията е за него и ако не - да не си губи допълнително времето, както и моето.


Ниското заплащане не е ли по-голям проблем от IQ за нашия IT бизнес?

Искрено се съмнявам. Парите не могат да направят от никого специалист. Освен това доходите на IT професионалистите в България са доста над тези в останалите браншове. Финансовите стимули за обучение определено са позитивни.



И накрая искам да спомена, че аз не съм престанал да обучавам желаещи, просто с тези статии споделих досегашния си опит, изведох някои емпирични изводи и се опитах да покажа някои пречки. Така или иначе обаче не вярвам, че IT бранша ще стане някакво сериозно перо в брутния ни вътрешен продукт. За нас ще е успех дори да стигнем средноевропейското ниво на заетост в него. А ако някой желае да види какво представляват лекциите, които изнасям - неко погледне канала ми в Ютуб Тъй като в момента го реорганизирам, доста от клиповете в него са неподредени или скрити, но в близките седмици всичко ще е на мястото си.