23 март 2017

Електорално-икономическа перспектива пред България

България има един основен проблем и той се нарича “София”.

Икономическата и властова централизация, започнала още с изселниците от балканските войни, продължава вече над 100 години и като резултат от нея една огромна част от трудоспособните българи е събрана в софийското поле - най-отдалечената от търговски пътища част на България (за които не знаят - в епохата на икономическа глобализация търговските пътища минават по вода). Това силно затруднява приличането на свежи инвестиции в този регион, освен ако не бъдат ангажирани солидни държавни дотации. В дългосрочен план същото силно пречи на растежа на доходите и обезкървява цялата икономика.

И заради ненужната централизация и заради корупцията и заради икономическите приоритети на българската олигархия, за които споменах в предходната си статия, в момента стотици хиляди българи в трудоспособна възраст са закрепостени в София да изплащат ипотечни кредити. Като добавка към това, само преди няколко години, в най-острия период на икономическата криза, хиляди си загубиха работата, а с това и жилищата. Напълно нормално, основният страх на останалите, е че същото може да сполети и тях. Затова приемат на нож всичко, което им изглежда като заплаха за работните им места и е изключително лесно да бъдат манипулирани да излязат на протест пред Народното Събрание, което те направиха вече два пъти. По този начин ефективно бламират бездруго плахите опити за реформи.

Мнозина упрекват Бойко Борисов и ГЕРБ, че печелят изборите чрез манипулации. Това до известна степен е вярно, но основната причина за изборните му успехи са именно страховете на споменатите “ипотекоплащатели” в София. Бойко Борисов е човек с богато криминално минало и има много добър усет към страховете на хората. Всъщност като всеки криминален бос и той се “храни” именно със страхове. Логично успеха на тази изборна стратегия на ГЕРБ еволюира към подобен подход и в други области - например чрез “санирането”. Десетки хиляди бяха подведени да подпишат предварителни договори, за които е било кристално ясно, че няма как да бъдат изпълнени и сега ГЕРБ се опитват да оберат плодовете на това в предизборната си пропаганда. Парадоксално, чрез най-важния инструмент на демокрацията - парламентарните избори, бива унищожавана българската икономика.

Въпреки, че нуждите на стопанското развитие са точно обратните - да намалява дела на заетите в София за сметка на заетите в останалата част на страната, цяла България бива изстисквана, за да бъдат създавани нови работни места в София. Резултатът е видима стагнация и силна икономическа миграция към чужбина.

Естествено това не може да продължава вечно, заради ограничените ресурси на най-бедната държава в ЕС. Основен двигател на икономическата активност в България е бейби-бум поколението, родено през 70те години на 20ти век. Около 2030 това поколение ще започне масово да се пенсионира, след което пропадането ще е неудържимо. Утешителната новина е, че и то, а и задълбочаващата се демографска криза, ако не друго, то поне ще отслабят електоралния натиск към това да се спират реформите, насочени към траен икономически растеж. За съжаление той вече ще е от доста по-ниска база.

Ще загине ли тогава България?

Аз не споделям това мнение. Българският народ е оцелявал, дори когато е бил дори само половин милион. Невъзможно е външен завоевател да ни покори, заради съвременната система на международни отношения. Освен това през 21ви век се затвърди архетипа на “пътуващия човек” - гастърбайтера, който живее в две държави. България може да намалява като население, но българската диаспора расте и постепенно ще стане основен източник на средства за издръжка на много хора, които не могат да разчитат на българската държава. Освен това вече се чуват гласове, че на ЕС май ще му се наложи да изплаща пенсиите на източноевропейските пенсионери, за да се избегне хуманитарна катастрофа в най-богатия континент. Защото източноевропейските, набожно-консервативни “аристокрации” не се способни да свършат същото. Всъщност от всички бивши комунистически държави, преходът от тоталитарно общество към демокрация засега е успешен единствено в Чехия и Словакия.

Така или иначе обаче България безвъзвратно ще изгуби икономическата си и политическа тежест, която имаше през 20ти век и ще са нужни десетилетия, ако не столетия за да я възвърне. Е, разбира се винаги има шанс комети да паднат върху останалата част на света, а нас да пропуснат. Тогава дори мижавото ни съществуване ще изглежда като лукс за мнозина.