17 август 2017

Краят на Бойко Борисов

Залагам 50 лева, че преди да е изтекла 2017, в България ще има още едни предсрочни парламентарни избори. Нищо че предходните бяха преди по-малко от четри месеца и въпреки, че има вероятност от януари 2018 България да е председател на Европейския съюз. Вижте по-долу защо смятам, че ще спечеля такъв облог.

На пръв поглед кой би си помислил, че е застрашена властта на човек, който контролира парламента и правителството, който е хванал медиите за гушата, на когото паравоенни групировки се кълнат във вярност, разпределя порциите от бюджета и подслушва всичко живо в България, дори чуждите посолства? Бойко Борисов последователно и неотменно използва всяка власт, до която се добере, за да заграби още повече власт. Така постепенно се превърна в политически и информационен монополист, като стигна дори до там да говори в Европа и света от името на цяла България и да "говори" в България от името на Европа и целия свят. Никаква преграда не го спря и никакво препятствие не го препъна. При това постигна всичко без да блести с особен интелект, нито с помощта на кой знае какви протекции. Защо човек, който е стигнал толкова надалеч, скоро без видима причина ще загуби всичко?

Горното няма да изглежда парадоксално, ако не забравим с кого точно си имаме работа. Както писах преди няколко години сегашният ни министър-председател и най-популярен политик в България, страда от нарцистично личностно разстройство и то е най-важното нещо, което определя неговото поведение. Не че това го прави по-различен от куп други политици, но тази му особеност, съчетана с развито през 90те години умение да оцелява в ъндърграунда, където е "менделеева таблица" на личностните разстройства, го превърнаха в машина, която от властта правеше пари, а от парите - власт прим. Издигането му стана точно по начина по който нарцисист се издига в обществена йерархия - чрез лъжи, манипулации и изнудване. И въпреки, че не блести с особен интелект, винаги успява да надцака конкурентите си, а и често побеждава с някоя терца или белот извадени от ръкава, защото като всеки други нарцисист и той има само една мозъчна клетка, която обаче използва единствено за манипулации.

Уви същото личностно разстройство, което помогна на Бойко Борисов да се изстреля на върха на политическата пирамида и което му помага да стои на него вече осма година, ще бъде и причината за политическия му край. Край, който следва да отбележим, ще бъде на по-малко фееричен от летящия му старт. Един от най-популярните изследователи на нарцисизма - Сам Вакнин е отделил специално внимание във видео-блога си, на това какво се случва с нарцисиста, когато започне да остарява. Енергията, с която той преследва успеха, се подхранва на най-вече от усещането му за физическа привлекателност и сексуална мощ, и когато те започнат да отшумяват, тя се насочва към нещо съвсем различно - към унищожаване на всичко и всеки, който е близо до него. Колкото повече напредва възрастта, толкова повече гледката в "безмилостните огледала" става причина за все по-чести и все по-яростни изблици на нарцистичен гняв. Те от своя страна унищожават бездруго рехавите му приятелства, които са му толкова нужни, когато остарее. Накрая около него няма да остане никой неухапан, неужилен или неощипан, дори сред най-верните му приятели. И ако за обикновения нарцисист, това ще означава просто живот в изолация, то за политик, същото ще е край на кариерата му. Всички опитни и кадърни специалисти, на които не е подозирал, че се крепи властта му, ще избягат. Около него ще останат само посредствени некадърници ("калинки", както популярно ги наричат), които няма къде другаде да отидат. Борисов ще изпробва всички видове коалиции и след всяка една резултатът ще е един и същ - все повече хора ще го мразят. Накратко казано - докато течаха политически битки, докато се строяха магистрали и се рязоха ленти, мъжкарят от Банкя стана дядо Бойко и се изправи срещу най-страшния си враг, който не е нито друг политик, нито някой от криминалния свят, а собствената му старост. И както в милионите битки досега между старостта и нарцисизма, вторият ще загуби.

Сега Борисов има спешна нужда от нови партньори. Такива, които ще го извадят от кашите, които забърка през последните две години; такива, които ще му измият лицето пред Европа; такива, които ще "вразумят" инвеститорите да се завърнат в България; такива, които пак ще напълнят хазната, за да може той да "строи" инфраструктура. Заради тях ще има нови избори, а причината заради която бих заложил пари, че те ще са още през тази година е друга особеност на нарцисиста - изключителната му алчност. Нарцисист никога не прави подаръци, той дава само тогава, когато очаква нещо в замяна. Погледнете обаче как правителството развърза кесията си през последния месец, например с тримесечните програми за заетост. Те ще приключат около края на 2017, което означава, че дотогава Борисов ще се е опитал да осребри откъсналите се от сърцето му 2 милиона лева. Освен това из цялата страна кметове на ГЕРБ са се разпъхтяли да асфалтират улици посред август, да строят мостове и да обещават неща, които няма как да изпълнят. Има ли нужда от повече доказателства какъв точно е планът на Борисов за есента?


А какво ще остане след Бойко Борисов?

Без никакво преувеличение десетилетието, в което живеем, някой ден ще е известно като "изгубеното десетилетие на България". През него ние изгубихме завинаги шанса си да оглавим ООН. Изгубихме, след 15 годишно чакане, и председателството на Съвета за сигурност на ООН. Изгубихме шанса си да станем енергиен хъб на Балканите, защото опропастихме проекта Набуко, забатачихме атомните централи в Козлодуй и Белене като платихме баснословни обезщетения и гледахме по телевизора как беше открит Трансадриатическия газопровод, преди ние да успеем да положим и един метър тръба от някой негов алтернативен. Изгубихме 230 хиляди души, които емигрираха в чужбина. Брутният ни вътрешен продукт порастна само с 11% - чувствително по-малко от бездруго по-богатите Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония (нашият ръст е сравним единствено с този на Русия - държава тежко обрулена от икономически санкции). За сметка на това външният ни дълг нарастна с 8 млрд. лева, а и вътрешният с почти толкова. Всички натрупани от предходните правителства резерви бяха разпиляни, като например резерва на здравната каса, фонда за гарантиране на влоговете в банките и т.н. 2017 се очертава и като първата година след 1989, през която чуждестранните инвестиции в България ще бъдат нулеви или отрицателни. На прост език казано - капиталите бягат от нас. Не успяхме да станем част нито от Еврозоната, нито от Шенген. От локомотив на балканската евроинтеграция, какъвто бяхме през 2007, вече се превърнахме в инатливо магаре, запънало се на мост, на което му се налага да пита дори какви закони да приема, за да не вдига веждите на европейските си партньори.

За сметка на това управлението на Бойко Борисов ще се запомни с магистрали със съмнителна полезност, с подлютени скандали за суджуци, неплатени сметки в ресторанти, с грандиозни резили в Брюксел и разбира се с три небостъргача в София и неизвестен брой стадиони в замиращи села, които са пълна гротеска на фона на оскубаните общини и разнебитената селищна инфраструктура. България щедро плати за това един интелектуално скромен човек да се изживява като търговец от световна величина и да върти селяшки номера от Ванкувър до Владивосток.


Но защо Бойко Борисов оцеля във властта толкова дълго?

Той нито дойде на власт след преврат, нито извънземни го спуснаха с парашут на министър-председателския стол. Уви и до днес е един от най-популярните български политици, а неговата лична партия печели всички паламентарни избори вече осма година. С цялата условност на такива обобщения бих казал, че "Бойко Борисов" е всъщност името на българската реакция срещу навлизащия капитализъм, а управлението на ГЕРБ е българската Контрареформация. В предходното десетилетие неколцина забогатяха нечестно, но същото сториха и мнозина без да крадат, без да имат роднини или приятели във властта. Това нямаше как да не предизвика завист сред изостаналите във финансовата надпревара и най-вече сред онези, които Веблен нарича "безделна класа" - чиновниците, клира, хората с фуражки и спортистите. Стопанският либерализъм, донесъл благоденствие на десетки държави, в България удари на камък, защото тук задачата на всеки строй, бил той комунизъм, капитализъм, фашизъм или някакъв друг, е да гарантира на първенците, че винаги ще бъдат първи. И тогава се появи Бойко Борисов - дребен хитрец с голямо его, събирателен образ на българското безделие. Издигнат с гласовете на неуспелите, завистливите и наивните, само за две години той пое пълен контрол върху всичко в държавата - успех, за който дори Тодор Живков би му завидял. За разлика от "случайния" начин, по който се разпределя богатството от свободния пазар, то при Бойкоборисовото управление подобни "грешки" са невъзможни. В неговата губерния всеки си знае мястото и си чака реда, за да получи каквото му се полага. Невъзможно е учител да получава повече от отруден полицай, висш чиновник да гледа от панелната си тераса лъскавите къщи на новобогаташите и няма как някой, който е хубавеца на цяло Драгалевци, да кара Опел Корса, докато "селяни" от провинцията се разхождат в БМВта. Е, на някои редът им ще дойде в следващия исторически период, но Бойко Борисов и за тях има решение - смирение, упование в Бога и тих, упорит труд. Няма пререждане, няма изпреварване, освен разбира се в изключителни и много спешни случаи, всички от които до един се решават лично от Бойко Борисов. Някои наричат неговото управление феодализъм, но истината е, че то много повече прилича на нещо друго, за което феодализмът е далечно бъдеще - "дворцова икономика" - всеки дава според труда си, а накрая двореца разпределя според заслугите.


И накрая няколко добри думи за Борисов

Въпреки, че остави от България една куха черупка, трябва да признаем, че от управлението на Бойко Борисов имаше и някои ползи. Първата безспорно е, че разми разделението между политическата левица и десница, което тровеше нацията и което беше станало дори териториално (уви, като го замени с друго разделение - "за" или "против" него самия). Правейки безпринципни коалиции из целия политически спектър, Борисов успя да окаля всички, които се сдружаваха с него, водени от някакви идеи - разумни или малоумни, като ги подмени с прагматичната логика на келепира. Защото няма светъл идеал, с който Борисов не би си избърсал задника, ако сметне че от това ще спечели нещо.

Второ, Борисов сложи котва на 20 годишния летеж на България към дясното. Превръщайки се в "десния" Жан Виденов, той очерта границите на допустимото в политиката и икономиката. След него едва ли вече някой ще гледа на магистрали, ВЕИ и еврофондове като на панацея за благоденствие.

Трето, за 8 години Борисов дори за миг не се поколеба да усили звука до максимум на един куп прашасали грамофони, за които виновен за провалите не беше той, а Станишев, Костов, Орешарски, комунистите от 1944 и Русия още от 15и век. Сега, с краха на благодетеля им, те ефектно и ефективно ще поемат към кофата за боклук и ще спрат да задръстват информационното пространство с малоумната си пропаганда.

Четвърто, управлението на Борисов (ще) добави цели рафтове с дебели томове към политическия ни фолклор. Не само със скандалите и изцепките, на които бяхме свидетели от 2009 насам, но също така и с Историите, които ще ни залеят, веднага щом примката около врата на медиите се разхлаби. Сюрреалистични и немислими Истории, пред които суджуците и пиянските изкрясквания в Черниче ще изглеждат постни, защото живота на всеки нарцисист е пълен с пикантни и трудни за вярване Истории.

И накрая дори за миг нямайте съмнение, че най-сетне в България ще започнат смислени реформи. Може би не внезапно и може би не от утре, но със сигурност в доста кратък срок. И не защото политическата ни класа най-сетне ще намери кураж за тях, а защото след ГЕРБ няма да има кой знае какъв избор по кой път да се върви. Ако не друго, то поне нуждата от пълна дегерберизация на България, ще наложи много неща да бъдат променени.

Въпреки, че оттук насетне мнозина от нас ще стискат зъби, когато се сетят за времето на Бойко Борисов, не си пилейте нервите приятели! Sit back and relax, както обичат да казват американците. През следващата година ще наблюдаваме политическа феерия, каквато не сме виждали от 1989 насам.