22 февруари 2013

Свободният пазар и сметките за ток

Понеже темата с месечните сметки за електроенергия е доста популярна в момента, а аз преди две години правих софтуер за едно от “ЕРП-тата” в Холандия, реших да дам своя принос към дискусията, като покажа как умно и ефективно е уреден пазарът на енергия там.

За разлика от българския, холандският пазар на електроенергия отдавна е либерализиран. На него има 6 големи електрически компании (нещо, като нашата НЕК) и над 20 електроразпределителни дружества (като нашите ЧЕЗ, ЕОН и Енерго Про). Някои от тях са клонове на чуждестранни фирми, като познатата и у нас E.ON, но повечето са местни холандски. Електрическите компании са разпределени по териториален принцип и за съжаление не знам със сигурност как уреждат цените, по които продават електроенергията, помежду си и с 20те ЕРПта. Това, за което ще пиша тук е начинът, по който се определя цената на електричеството за потребителите т.е. от ЕРПтата към клиентите им.

Въпросните над 20 холандски електроразпределителни дружества, работят на територията на цялата страна и обслужват всеки желаещ. Избирането на доставчик на електричество в Холандия, много прилича на избирането на доставчик на интернет в България - от всички, които предлагат услугата си за даден адрес, клиента избира един, след което техници на доставчика го свързват към преносната мрежа, подписват се договори и доставянето на електроенергия започва. Цените се определят изцяло на пазарен принцип и офертите, които клиентите виждат, могат да се различават, в зависимост от района им, града, дори от улицата и номера на къщата им. Както и при интернет услугите в България, най-често срещаните договори между ЕРП и клиенти са за фиксиран период срещу фиксирана цена, но също така се срещат и подобни на българските - с текущо потребление и засичане.

В Холандия, държава с висок дял на държавното преразпределение в доходите, електричеството се облага с два косвени данъка - ДДС, както в България, но също така и с акциз, който в България е нула. Данъчните етажи на акциза са четири регресивни (т.е. при по-висока консумация, ставката е по-ниска), и можете да ги видите в пояснението по-долу. Така чрез тези два данъка цената на електричеството достига нива, немислими за български джобове, като например 60-70 стотинки за kWh при първите 5000 за годината. Холандската държава обаче е преценила, че въпреки високия стандарт на гражданите си, тези цени на електричеството са високи за тях и затова прави нещо непознато от данъчната практика България, а именно към обикновения акциз “добавя” и отрицателен, с фиксирана годишна сума за всеки клиент, без значение дали е домакинство или фирма. При нормално-обитаеми сгради, той е 319 евро на година, а при слабо обитаеми (което се определя от регулационните планове на общините) - 119 евро на година. Тъй като този отрицателен акциз се изважда от сметката на всеки, незавсимо колко електроенергия е използвал, ефектът от него е, че държавата субсидира всеки клиент на ЕРПта приблизително с 800 kWh годишно. Това не е кой знае колко много, но чувствително облекчава сметките на хората, които ползват малко електроенергия. Чрез данъчната отстъпка при консумация до 2500 kWh годишно, клиентът е субсидиран от държавата, при консумация над това число става нетен платец на акциз върху електроенегргията. За съжаление нямам никаква представа дали нетният ефект от акциза е положителен или отрицателен от гледна точка на държавния бюджет на Холандия.

  • 0 до 10’000 kWh годишно - 0.1114 евро акциз на kWh
  • 10’000 до 50’000 kWh годишно - 0.0406 евро акциз на kWh
  • 50’000 до 1’000’000 kWh годишно - 0.0108 евро акциз на kWh
  • над 1’000’000 kWh годишно - 0.0005 евро акциз на kWh

От получената сума се приспадат 319 или 119 евро, в зависимост от ргулационния план на общината.

Върху акциза се дължи 19% ДДС.

Заради този отрицателен акциз, се получава и така, че при малка консумация, сметките в Холандия са сравними със сметките в България. За да илюстрирам това направих тази графика, която сравнява три цени на киловатчас електроенергия в двете държави. Синята линия показва цената ако нямаше данъчна отстъпка в Холандия. За първите няколко хиляди kWh би била огромна, защото цените за свързване в мрежата са от 60 до 150 лева, а също така се заплаща висока сума за транспорт на електроенергията. Оранжевата линия показва как стоят нещата, след отстъпката от акциза, а със виолетовата линия е показана за справка цената на киловатчас електроенергия в България. Както се вижда кривата на ефективната цена расте до около 10000 kWh годишна консумация, след което плавно започва да намалява.

А ето тук давам пример за това какви са офертите за един произволен адрес в Амстердам при годишна консумация от 1800 kWh енергия по “дневна” тарифа и 1200 kWh “нощна” тарифа. В тези оферти, които се виждат, цената на електрическата енергия, включваща и акциза, е приблизително 250 евро, на таксите за свързване - около 70-80 евро с ДДС, а цената на таксите за пренос и наем на мрежата - около 210-220 евро.

Ако владеете холандски, от този уебсайт (PrizeWize.nl) можете да проверите какви оферти имат местните ЕРПта за произволен адрес. В страницата, към която води линка, можете да видите, че някои от офертите са маркирани със зелен надпис Groen. Той означава, че офертата е за енергия от ВЕИ. Т.е. ако изберете този доставчик, с парите от Вашата сметка, ще бъде платено на прозводител на “зелена” енергия, а не за такава от АЕЦ или ТЕЦ. Това не означава естествено, че ще ползвате само електричество, произведено във ВЕИ, което е физически невъзможно.
Никой не е задължен да ползва “зелена” енергия, дори частично, нито в сметката му се пренасят дялове за нея. Ползването е оставено само на личния избор на клиента. По мои наблюдения обаче холандците все повече предпочитат да ползват “зелена” енергия. Преди две години приблизително 10% от всички оферти бяха за такава, а днес около половината. Държа да повторя, че не знам как е уреден въпроса с цените между шестте електрически компании и 20те ЕРПта, както и дали държавата субсидира енергията от ВЕИ. Знам обаче със сигурност, че ЕРПтата които предлагат “зелена” енергия, се съревновават на пазарен принцип с останалите, без никакви гарантирани от държавата привилегии или произтичащи задължения.

Какво е постигнато, чрез така функциониращия пазар на електроенергия?

  • На първо място изборът на доставчик, както и неговите цени се определят изцяло от пазара. Няма нужда от ценови контрол от страна на държавата, спрямо ЕРПтата, защото конкуренцията ги принуждава сами да коригират цените си към оптимума, при който и те и клиентите им получават желаното. Както писах в началото, изборът на доставчик на електричество в Холандия, много прилича на избора на доставчик на интернет в България. Ефектът от свободния пазар на електроенергия е в това, че цената въпреки че е по-висока от българската, е съвсем приемлива за средния холандски потребител. Средната консумация на електроенергия от семейство там е приблизително с 50% повече от това, което съм виждал, че консумират българските домакинства.
  • На второ място чрез данъчната система на четириетажен, регресивен акциз и фиксирана като сума отстъпка за всеки клиент, държавата поема отговорността за социалната си политика, вместо да принуждава частни компании да се грижат за нея, както прави българската държава с фиксираните цени на електроенергия. Освен това, регресивността на акциза гарантира и по-ниска цена за промишлените потребители, като следва пазарната логика, че за по-големи количества се ползва по-голяма отстъпка.
  • На трето място, въпросът за енергията от ВЕИ е уреден съвсем цивилизовано, без никаква принуда, което гарантира, че няма да има отрицателни емоции спрямо “зелената” енергия. Ефектът от този цивилизован избор вече го споменах - днес приблизително половината от офертите за електричество вече са от ВЕИ, вместо едва 10% преди две години.
  • И на четвърто място клиентите са равнопоставени. Няма разделение на “промишлено” и “битово” електричество. Всеки плаща според консумацията си, а не според административно определени категории. Свободния пазар, който разпределя електроенергията в Холандия, премахва нуждата от какъвто и да е държавен контрол върху дейността на ЕРПтата, с изключение разбира се на контрола върху безопасността и евентуални измами. Т.е. едно солидно количество държавни чиновници са ненужни.

И накрая ще се спра на още един въпрос. Тук съм направил един кратък списък от държави, подредени по съотношението на данъчно изземване/брутен вътрешен продукт.

  • Дания - 49.0%
  • Германия - 40.6%
  • Холандия - 39.8%
  • Чехия - 36.2%
  • България - 33.3%
  • САЩ - 26.9%
  • Ю.корея -26.6%
  • Турция-23.5%
  • Чили - 18.6%
  • Китай - 18.0%

Изчерпателен списък може да се намери тук: Government spending as a percentage of GDP

Както се вижда, България е по-скоро сред държавите с високо данъчно облагане, и е по-близо до Холандия и Германия, отколкото до Турция и Чили. Уви, въпреки това у нас отговорността за социалната политика в голяма степен е стоварена от държавата върху фирмите. В случая с електроенергията у нас има квази-пазар, който е “постигнат” чрез множество ирационални действия от страна на държавата и не-повече рационалните им противодействия от страна на производителите и клиентите. От една страна имаме ЕРПта, които действат едновременно като монополи по отношение на продаването и монопсони, по отношение на купуването на електроенергия. От друга страна държавата задължава тези двойни монополисти да вършат и едното и другото по фиксирани цени, като по този начин залага конфликт с тях по отношение разумността на тези цени. Като резултат ЕРПтата търсят рентабилност, не в конкуренция помежду си, а чрез надхитряне с държавата и клиентите си. Това надхитряне понякога е причина за битови или дори политически драми, както през последните дни. Монополната позиция на ЕРПтата и зависимостта им от държавата, премахва статута им на чисто икономически субекти и ги превръща и в инструмент за политическо влияние. Нещо, за което нито една фирма не е била създадена.

За сметка на това с немного средства, но с повече ум, пазарът на електроенергия и у нас може да бъде направен ефективен като този в Холандия, с което ще бъдат постигнати най-разнобразни цели. Ще се освободи в голяма степен от държавни чиновници още един сектор на икономиката. Оскъдните бездруго доходи на домакинствата в България ще се разпределят по-ефективно. И най-важното е, че чрез система, подобна на холандската, ще се направи една голяма стъпка към желаната Държава на Благоденствието, пътя към която минава през създаване на все повече и повече платежоспособни клиенти.

12 февруари 2013

Как село Научене купи джип на премиера

"Гениалността на управляващата ни класа е в това, че възпира мнозинството от хората дори да се усъмнят в несправедливостта на една система, в която повечето хора работят като роби и плащат огромни данъци, срещу които не получават нищо."
Гор Видал

Ще започна с една измислена история. Представете си, че си откривате сметка в някоя банка. Месец след месец трупате в нея спестени пари. Минават години, влогът Ви във банката расте и един ден решавате, че искате да се възползвате от спестеното, за да живеете по-добре или просто за да преживеете. В банката обаче Ви очаква неприятна изненада. Там Ви заявяват, че тази лихва, която са Ви обещавали, докато сте внасяли, не можете да я получите, защото нямало достатъчно пари. Освен това Ви обвиняват, че докато сте внасяли, не сте били достатъчно бдителни, за да видите, как парите на банката били прахосвани от чиновниците, които работили в нея. Когато попитате, а защо банката, след като не може да си плати дълговете, не си разпродаде имуществото, Ви отговарят че това не може да стане, защото в нея работят много служители, които издържат семейства, освен това тя е една голяма и хубава Банка, която е добре да съществува и в бъдеще. За да е унижението пълно Ви казват, да не се пречкате на други клиенти, които са там за да изплащат кредити, защото вашите лихви ги давали те, с парите които внасяли. И тъй като банката има солидна охрана, не можете да направите нищо, за да обърнете по някакъв начин нещата в своя полза.

Ако това Ви изглежда грозно и унизително, помислете си, че българските пенисионери в момента се намират в същата ситуация. Те са заложници на една система, която помни изключително добре дали някой не е пропуснал да внесе пари в нея дори през един единствен месец, но която отдавна е забравила обещанията си, срещу които е получавала същите тези пари. Не защото пенсионерите са направили нещо грешно, докато са работили, плащали данъци, и създавали добавена стойност, а защото са сглупили да разменят реалния си труд и реалните си пари срещу голи обещания. Още преди 500 години, Франческо Гуичардини цинично е обобщил всички подобни случки “ ..всяко ваше право, което се основава на волята и преценката на другите е незащитено, тъй като малко е добротата и вярата сред хората”.

Както и да е, тази тема я започнах не за да давам морални оценки за мизерията, в която живеят пенсионерите, а за да разгледам как Държавата с дългата си ръка, взема от доходите дори на най-бедните българи, за да ги дава на не-толкова бедните и какъв е ефекта от това.


Село Научене е китно балканско селце, в което живеят 200 пенсионирани земеделци, прекарали целия си живот в труд в някогашното АПК, после в ТКЗСто и накрая в кооперацията на селото. Тъй като сред тях не е имало бивши държавни служители или лица със заслуги за установяването на Народнодемократичната власт, пенсиите които получават всички са приблизително по 150 лева на човек.

Както споменах в предходната статия, косвените данъци имат тази особеност да ги плаща всеки един от нас, без да ходи до някоя данъчна служба, даже без дори да знае, че такива данъци съществуват. Така и пенсионерите в Научене, които иначе водят съвсем природосъобразен живот, не пушат, не карат автомобили и пият само домашни вино и ракия, дават ⅙ от пенсиите на държавата във вид на ДДС. Така само за месец селото внася в бюджета 5000 лева, а за година - шейсет хиляди. Последната сума е напълно достатъчна, за да може всяка година министър-председателят на България или който и да е висш чиновник да си купува нов служебен джип.

Уви село Научене, не е самичко в съдбата си. В същото положение се намират почти всички села, махали и градове в България. Всички те, чрез косвените данъци, дават на Държавата ежегодно около 16% от дохода си като ДДС и още около 5% като мита и акциз. Това, което получават обратно, са заплатите на държавните чиновници, които работят в тях, издръжката на обществените институции като училища, театри и детски градини, които се намират в тях, както и директната държавната субсидия. Тъй като Научене не разполага с никакви обществени институции, а заплатата на кмета му покрива нищожна част от данъците, които съселяните му плащат, селото е един съществен донор на джипове за държавната администрация. В Научене дори не е построена канализация, за да се отпразнува някакво ново събитие след 13тия конгрес на БКП, в чест на който в селото са били асфалтирани няколко улици.


Ако всички плащат данъци, то кой ги получава? От всички села и градове в България само няколко на брой получават от държавата повече, отколкото й дават. На първо място това е столицата, която всяка година, по мои изчисления получава между 4 и 5 милиарда лева повече, отколкото плащат гражданите и фирмите в нея. След нея се нареждат градовете, където има големи военни поделения или струпване на държавни чиновници по друг повод. И на трето място са родните места на видни български политици, като Банкя, Правец, Етрополе, с. Пчеларово и др. Всички останали са нетни донори на една солидна част от доходите си, и това е основната причина за все по-големите диспопорции в икономическото развитие на регионите.

Брутен Вътрешен Продукт е най-важният измерител за силата на икономиката. Най-общо казано той е сумата на всичко, което хората в дадена държава, област, село или дори семейство изработват за година, месец или ден. Тъй като не могат да се сумират несъвместими неща, тази сума се намира, като се съберат паричните еквиваленти на изработеното. Т.е. БВП може да се нарече и сума на парите, които са спечелили тези хора. Най-често той се пресмята за период от една година, и най-често за цели държави, но няма никаъв проблем това да се прави и за по-кратки и дълги периоди, както и за по-големи и по-малки от държави единици. За да е съпоставим в различните периоди, БВП се разделя на “брутен” и “нетен”. Като нетният е брутният, намален с инфлацията за периода, който се сравнява. Има разнообразни подходи за пресмятане на БВП, най-лесният изхожда от това да се види в какво са превърнати парите, които са спечелили хората. Този метод, наречен “разходен” пресмята БВП като сума на а) изхарчените от хората пари (частно потребление), б) изхарчените от държавата пари, в) инвестициите (т.е. парите вложени в нещо, което ще и възвръща постепено) и г) разликата между износа и вноса, понякога наричана “нетен износ”. Същият метод е и най-често използвания, когато се анализира БВП.

Понеже само една шепа общини получават от бюджета повече, отколкото дават, то за всички сегмента на Общественото потребление в БВП е отрицателен и в зависимост от общината може да варира от 10% до 20% от Частното потребление. Единствено курортите и общини, в които има солиден инвеститор са в състояние да издържат такава ежегодна декапитализация и да увеличават Брутния си Вътрешен Продукт. И така само те, с изключение на изброените по-горе, растат и хубавеят, докато почти цялата държава линее. Това е и причината за силно неравните доходи в различните части на страната, за огромната вътрешна миграция към няколко града, както и за забавения и нестабилен икономически растеж. Вместо солидна основа от платежоспособни потребители, която би възникнала по пътя на свободната конкуренция, преразпределението на данъците разделя обществото на едно малцинство, което може да си позволи високо ниво на потребление и едно мнозинство, което редовно изпитва финансови трудности. Грозното е, че това не става по естествения път на концентрация на капитали, характерен за свободния пазар, а се извършва с активната държавна намеса, която уж трябва да му противодейства.

За да не преувеличавам нещата искам да уточня, че процесът на миграция от селото към града не е изолиран само в България. Той е свързан с промяна в технологиите и производителността на труда и засяга целият свят. Проблемът тук обаче съвсем не е в преместването на хората от селата в градовете, а в обзелюдяването на цели територии, за което както обясних, работи данъчната централизация. Напълно нормално е да има чиновници и голямата част от тях да е съсредоточена в столицата. В България обаче тяхната издръжка далеч надхвърля това, което повечето общини могат да си позволят, а именно 2 до 5 процента от местните БВП, колкото е и ръста на националния вътрешен продукт.


Не е нужно да се чертаят планове за възраждане на регионите, които са опират на фантастични сценарии как всяко градче ще стане център на туризма и ИТ индустрията. Нито да се разчита на популистки обещания за привличане на първокласни инвеститори. Илюзия е, че селскостопанските субсидии на ЕС ще променят съществено картината по селата. Първо защото субсидиите са много малки като размер, за да компенсират отрицателния ефект на данъците и второ, защото селското стопанство има нужда от все по-малко човешки труд, а между другото парите се дават основно за механизация, която ще намали още повече нуждата от работници.

Нужно е чиновниците и останалите, които получават заплатите си от държавния бюджет, да са по-малко на брой и по-равномерно разпределени из страната. Така че, без да правят магии, а просто като харчат заплатите си, да подпомагат местните магазини, ресторанти, фризьорски салони и по този начин регионалните икономики. Нужни са не магистрали, а второкласни и третокласни пътища, по-високи доходи и по-евтин транспорт, за да не се затруднява мобилността на хората и да не се замества тя от миграция. След като младежите от селата не могат да работят в града, докато живеят на село, защото пътуването им е скъпо и дълго, напълно нормално те се преселват там. Младежите от малкия град пък се преселват в големия и така докато в почти навсякъде в България, останат да живеят само старци, които трудно преживяват с ниските си пенсии.