01 февруари 2015

Кого оплакваме на 1ви февруари?

Представете си, че на вашата улица живеят две мутри и са разделили квартала помежду си. Единия тормози и рекетира едната половина, а другия - другата. Веднъж обаче мутрите нещо се спречкали, извадили оръжие и по-бързия застрелял по-бавния. Ще пророните ли сълза за убития? На теория той е жертва на мутрите и рекетьорите, на практика е същият като тях. Прост и ясен отговор, с твърде малко двоумене.

Не така обаче разсъждават хората, които утре, 1ви февруари, ще отидат да "почетат" паметта на екзекутираните регенти, депутати и царски офицери през 1945 г. Понеже някои от тях са патили от едната мутра (българските комунисти) обявяват другата (българските про-фашисти) за жертви. И тъй като утре се навършва юбилей от екзекуцията, още седмица предварително, по някои вестници, блогове, та чак от трибуната на Народното Събрание започна подгряване на опечалените.

Както често се случва в България обаче, една добра идея, в случая да се почетат жертвите на тоталитарния режим, е омърляна и окаляна до неузнаваемост и е впрегната в служба на политическата конюнктура. С патетична реторика, която варира от просто "жертви", през "невинни жертви", та чак до "цвета на българската интелигенция". Хора, виновни за страданията на стотици хиляди българи, сърби, гърци, руснаци, украинци и други, са обявени за най-свидните жертви на комунизма, които е дала България. Между другото ако някой се чуди как изглежда "цвета на българската интелигенция" по това време, ето негова снимка, създадена от електронното перо на един неин оплаквач:

Но преди да стигна до разстреляните царски офицери, ще започна с една от популярните манипулации от последните години, а именно че докато Нюрнбергския процес осъжда едва 12 души на смърт, то в България комунистите екзекутират 2700 души.

Истината е, че само в освободена Франция, още преди капитулацията на Хитлер, са убити къде с присъда, къде без присъда, над 6000 колаборационисти. След края на войната пак там започва съдебно преследване на стотици хиляди скрити и явни поддръжници на нацизма. Резултатът от него са около 300 000 процеса, нови 6000 смъртни присъди и още около 100 000 други. Получават ги не само политици и военни, но също и журналисти, писатели, жени които са били любовници на германски войници, контрабандисти и всякакви други хора, чийто грях не е бил друго, освен да симпатизират на Хитлер. Любопитното е, че поради липса на достатъчно магистрати за толкова много дела, са били организирани не какво да е а народни съдилища.

В Холандия, Белгия, Дания, Италия десетки хиляди други нацистки колаборационисти са линчувани, разстреляни на улицата, осакатени, имуществото им конфискувано или им е било отмъстено по някакъв друг начин. Особена ярост е проявена към жени, които са имали сексуални контакти с германски войници. Както и във Франция, те са били принуждавани да маршируват по улиците с избръснати глави, много от тях са били осъдени за измяна, пребити, някои даже изнасилени. Дори в толерантна Норвегия е възстановено смъртното наказание, за да бъдат екзекутирани няколкостотин нацисти. Разбира се в Източна Европа, където жертвите на Хитлер са най-многобройни, отношението към неговите местни съюзници е най-сурово. В Чехословакия, Полша, Югославия, Гърция десетки хиляди са убити, вкарани в концентрационни лагери, изселени или по-друг начин наказани.

Оправдана ли е цялата тази ярост? Трудно е да се намери морален баланс между наказанието на колаборационистите и страданията, които те са причинили на други. Но е ясно, че настроенията в Европа в последните месеци на на Втората Световна Война са били доста кръвожадни. В такова време да си поддръжник на Хитлер е можело да означава, че ще си загубиш живота, а българските царски офицери, депутати и регенти са дали предостатъчно основания да бъдат третирани сурово:

  • С тяхно решение България доброволно става съюзник на нацистка Германия. България дори не си прави труда да окаже символична съпротива на Хитлер, като например Дания.
  • Под тяхно ръководство Българската армия осигурява логистична подкрепа, храна и суровини на нацистка Германия в бойните й действия на източния фронт.
  • Под тяхно ръководство българската армия и полиция администрират от името на нацистка Германия територии в Беломорието и Македония. Участват в бойни действия срещу антифашистката съпротива в централна Сърбия и Босна, извършват военни престъпления срещу цивилни в Гърция и Югославия.
  • С тяхно решение през 1943 Царство България обявява война на Великобритания, САЩ и техните съюзници.
  • Под тяхно ръководство българската армия и полиция извършват много престъпления и на територията на България. Разстрелват и осакатяват, често с особено жестокост, хора заподозряни в действия срещу нацистка Германия. Това понякога означава екзекуцията без присъда на малолетни деца.
  • С тяхно разрешение и под тяхно ръководство българската армия и полиция съдействат активно за екстрадирането на 11 000 евреи от Беломорието и Македония към концентрационни лагери, с ясното съзнание, че това означава тяхната смърт.

Горните факти говорят сами за себе си. Хората, екзекутирани на 1ви февруари 1945 си виновни в най-пряк смисъл за смъртта на десетки хиляди войници и цивилни. Те удължават живота на Третия Райх и заради техните постъпки на Парижките мирни договори, България е наредена сред загубилите Втората Световна Война, а не сред победителите. Извън силно обременената с идеология българска говорилня, за хора с такива постъпки има само едно определение - военнопрестъпници. И тяхната екзекуция е на-нормалното нещо в такова време, не само тук, а и навсякъде.

А иначе комунистическият режим е дал немалко поводи за осъждане. Само изпратените в концентрационни лагери и депортираните по негово време са 25000 души. Отделно множеството други са осъдени да лежат в затвора, изтезавани са в ареста, конфискувано е имуществото им, или даже са убити за антидържавна дейност. Но тези жертви явно са второстепенни е бледнеят пред "цвета на интелигенцията", "зверски избит като кучета" на 1ви февруари 1945. Уви, за най-свидни жертви на комунизма "про-европейското" българското правителство обяви българските съюзници на Хитлер.

За сравнение идеята на Европейския парламент за ден на почит към жертвите на тоталитаризма е много по-подходяща. На 23 август 1939 година, като двете мутри от квартала, двете крила на тоталитаризма - сталинизмът и нацизмът, сключват договор помежду си да разделят света. На тази дата става ясно, че тоталитаризмът няма цвят и е еднакъв както в левия така и в десния си вид, затова ЕП решава, че именно 23ти август е най-подходящия ден за почит на неговите жертви. Тази идея обаче или е неразбрана от правителството, което подмени 23 август с 1ви февруари, или по-лошо - изопачена е, защото българските десни всъщност нямат нищо против десния тоталитаризъм. Което, ако е вярно няма да е новост, в Източна Европа границата между десни и крайно десни винаги е била много тясна и често е ставала причина за събития като от Втората Световна Война.

16 януари 2015

Как МинФин загуби 200 милиона лева от нашите пари и никой не разбра

През април 2013, малко след оставката на първото правителство на ГЕРБ, силно притеснен дали ще оцелее валутния борд у нас, реших да конвертирам спестяванията си в щатски долари. По това време курсът на долара беше около 1.47 лева и аз, знаейки че през лятото на 2012 той не падна под 1.50, сметнах, че инвестицията в долари е добре пресметнат риск. После се случи така, че курсът се срина до почти 1.40, но след като мина достатъчно време, се покачи отново, като стигна дори нива, които не е имал от доста години насам. Средният курс, по който купих долари, беше около 1.467 и предвид че днес фиксинга на БНБ е вече над 1.67 излиза, че съм спечелил по 20 стотинки от всеки купен долар, като освен това получих и лихва за депозита си. По груби сметки това е почти 10% годишно - повече, отколкото обещаваше дори КТБ с нейните преференциални депозити. Това го направих аз, обикновен програмист, който никога не се е занимавал с валутна търговия, никога не е търгувал с ценни книжа или други финансови инструменти и дори никога не е проявявал интерес или любопитство към подобен род инвестиции. Дълбоко се съмнявам, че съм единствения който се е сетил, даже си мисля, че хората, постъпили като мен дори само в България, са десетки хиляди. Движението на курса на долара беше толкова изкушаващо, че не се изискваше особено много ум, за да се досетиш че може да спечелиш малко от него.

Вчера, четейки новините разбрах, че на 14ти януари Министерството на финансите е погасило част от облигациите по външния ни дълг. В уебсайта му излезе прессъобщение за това в което пише, че е била погасена главница и лихви по облигационен заем за общо 1 131 162 978.75 щатски долара. Пак там се споменава и обменния курс, по който се е извършило разплащането - 1.661 лева за долар, като общо размера на транзакцията е бил 1 878 861 706 лева. Понеже, откакто имам депозит в долари редовно се осведомявам за курса им, бях учуден да разбера, че Министерството на финансите е купило тази валута с почти 20 стотинки по-скъпо, отколкото би го направило ако беше обменило левове за долари в произволна дата през лятото. Или иначе казано с изплащането на облигациите, министерството на финансите е загубило деветцифрена сума в левове.

Предполагам мнозина ще се запитат, след като в това Министерството работят един куп финансови анализатори, на които помагат сигурно още повече на брой специалисти от БНБ, а твърде вероятно и значително количество финансови посредници по пласирането и обслужването на външния ни дълг, то никой ли не се досети, че може да направят нещо толкова елементарно, като това да купят долари тогава, когато бяха по-евтини. Ето например по времето на служебния кабинет, назначен от президента, и който имаше сериозна кадрова приемственост със следващото правителство, курсът на долара понякога е бил по нисък дори от 1.50. На датата на встъпване във власт на новото правителство, 7ми ноември, курсът на долара пак е с почти 10 стотинки по-нисък отколкото на 14ти януари 2015.

Предвид големия размер на облигационния заем, икономиите от такава сделка щяха да бъдат доста солидни. Например ако 1.131 милиарда долара бяха купени през септември по 1.50 лева, то за погасяването щяха да отидат 1.697 милиарда лева. Но дори да не беше направено това по времето на служебното правителство, а по времето на второто правителство на ГЕРБ, то валутния курс, по който можеше да бъдат купени долари пак е доста по-нисък - между 1.55 и 1.57 през целия ноември 2014. Близко до ума е да си помислиш, че финансите на държавата не са позволявали такава транзакция по онова време, но ако погледнем каква беше предисторията ще видим, че парите за него са осигурени още в началото на юли с облигационния заем, изтеглен от Пламен Орешарски.

Между другото тогава Орешарски съвсем коректно е оценил какви ще бъдат разходите за онзиденшното плащане - около 1.7 милиарда лева - число, съвсем близко до размера на заема, пресметнат по курса на долара, който се запази през цялото лято. Уви, реалната сума, която е била изплатена е почти 1.9 милиарда лева, което означава почти 200 милиона лева окончателна загуба за бюджета, причинена не от друго, а от меко казано малоумие.

В тази връзка ще припомня една аналогична случка, отпреди 13 години във времето, когато същия заем беше конвертиран в долари. Тогава правителството на НДСВ и лично финансовия му министър Милен Велчев отнесоха критики от кого ли не, че се нанесли загуби на държавния бюджет в особено големи размери. Най-скромен в оценките беше бъдещия финансов министър, а после и министър-председател - Пламен Орешарски, който оцени загубите на около 300 милиона евро

Други експерти обаче отидоха много по-далеч и увеличиха числото няколко пъти. По специално поръчение на Симеон Дянков, консултантската компания Индъстри Уоч оцени загубите на около 1 милиард лева Мартин Димитров, депутат от някогашната Синя Коалиция, бивш член на съвета на директорите на Института за Пазарна Икономика, и имащ сериозни претенции да разбира от финанси, обяви, че загубата е "по-голяма от търсените резултати от 60-те анти-кризисни мерки". Муравей Радев, популярен софийски счетоводител, вдигна мизата на "поне два милиарда долара", а Иван Костов пък, прочут специалист по всичко, свали полилея от  тавана като обяви, че загубите от преструктурирането на дълга са между 1.6 и 1.8 милиарда евро. Не знам как е възможно от сделка за 1.327 милиарда долара да загубиш между 1.6 и 1.8 милиарда евро, но Иван Костов твърди, че точно това е постигнал Милен Велчев.

Да оставим за момент настрана оценките за това какво е загубил бюджета от преструктурирането през 2002 година. Оценки, които се основават не просто на разлика от валутните курсове, но и на изчисления на хипотетични бъдещи пропуснати ползи и нанесени вреди. Нека видим как реагира българската финансова мисъл на очевидната и трудна за отричане загуба от 200 милиона лева, която правителството на ГЕРБ реализира само преди броени дни.

Парадоксално, но реакция няма! Нито Мартин Димитров с религиозно втренчен поглед обяснява колко е неморално да си министър на финансите, а да не усещаш накъде вее вятъра на финансовите пазари. Нито иначе гласовития Владимир Каролев, обелва дума за позорния провал на Министерството на финансите и БНБ. Между другото същия господин, прочут с критиките си към управлението на държавните финанси и съсобственик на финансово-консултантска фирма, изостави бизнеса си ... за да стане съветник на същото правителството, което загуби от името на данъкоплатците 200 милиона лева. Някъде са се скрили и се ошумоляват и Иван Костов, Муравей Радев, Симеон Дянков и Индъстри Уоч. Страховита автоцензура е налегнала и повечето български икономически медии с всичките им специалисти (които напоследък предпочитат да обсъждат морала, вместо курса на долара). Може би ще кажете, че не може да се вини Министерството на финансите и всички споменати експерти за това, че не са предугадили как ще се промени курса на долара за три месеца напред. Уви, изброените господа упрекват Милен Велчев за абсолютно същото през 2002 г!

Това става в момент, когато се закриват губещи ЖП линии, когато на бедните работещи им се отказа данъчна отстъпка, когато се обмисля поредното увеличаване на цената на електроенергията и когато се съкращават какви ли не разходи, заради бюджетни икономии - все неща, които ще донесат хиляди или дори стотици хиляди лични драми и трагедии на търпеливите българи.

Интересно е и КОЙ точно загуби 200 милиона лева. Уви, малоумната постъпка беше дело на партиите, които претендират че са десни и дясно-центристки, че вярват в свободния пазар и че имат специалисти, които знаят как функционира той. ГЕРБ в предизборната си кампания заявиха, че техните кандидат-депутати са "микс от юристи и икономисти". Реформаторския блок пък обяви, че министъра на икономиката, който е техен партиен кадър разбира от икономика (... защото е работил в частна фирма!). Останалите коалиционни партньори не са имали претенции за финансова култура, с изключение на апетита им към "комисии с еврофондове", така че с едно на ум, можем да ги извиним.

Всъщност не е трудно да се досетиш, че сегашните управляващи и цялата кохорта от анализатори, медии и прочее лакеи на правителството, не знаят какво е това финансов пазар и валутен риск. Ако беше иначе, защо се стигна до този провал или поне защо не се чу поне един глас от тях, че можеше да се спестят 200 милиона лева? Ако се вгледаме по-внимателно КОИ всъщност са те може да намерим обяснението - всички, почти без изключение са хора, които никога през живота си не са имали собствен бизнес, не са плащали заплата и на един човек, никога не са виждали свободна конкуренция и не са поемали риск за нищо. Накратко казано никой от тях никога не е стискал "хладната невидима ръка на свободния пазар" (по Адам Смит). Това са хора, за които да си адвокат или финансов спекулант, означава да си предприемач и всички техни специалисти са именно недоучени софийски адвокати или трендаджии, чертаещи графики за неправителствени организации със съмнително финансиране (извинявам се за грубия език). Всъщност ако не беше паднал комунизма голяма част от тези същите специалисти и експерти биха се реализирали много успешно като комунистически плановици и началник цехове. Но в едно общество, чиято икономика е основана на свободния пазар, в каквото се превръща българското, дадената им роля е необосновано висока.

Всичко това, което написах, е нещо като съвет към онези, които ще си загубят времето да прочетат статията ми. Следващия път, когато видите финансов експерт да обяснява с изцъклен поглед по телевизията кое как е трябвало да се направи в държавата и КОЙ е виновен, че не се направило, не му вярвайте много. Особено внимателни пък бъдете ако същия господин каже, че е "десен", "реформатор" или "либерал". Ако искате да си спасите парите, а даже и да спечелите малко, попитайте някой, който без да е министър, политик или учен специалист, е имал някаква фирма, била тя и микроскопична. Дори да е такъв, който е видял от свободния пазар повече лошо, отколкото добро, но все пак е оцелял на него, защото той знае повече от експертите в министерствата. За да разбираш свободния пазар е нужно да си търговец, бил той и дребен фирмаджия, а не (недо)учен специалист.

Или в краен случай питайте мен. Може да звучи нескромно, но вече се убедих, че и без да съм финансов експерт, по-добре управлявам личните си финанси, отколкото няколкостотин умници управляват държавните ни финанси.