Пропускане към основното съдържание

Как се прави бюджетен излишък

Скрошната обява от страна на министъра на финансите, че правителството ще емитира нови държавни облгации 400 милиона лева, очаквано повдигна веждите, защото подобен заем изглежда в пълен дисонанс с радостните новини за огромен бюджетен излишък, които ни заливат от края на март. Обяснението, подхвърлено от анонимни източници (обикновено лица от финансовия елит на държавата, инструктирани да се правят на анонимни), че причината е закупуването на изтребители F-16, отоваря на търде малко въпроси, като пропуска най-важния - защо е нужно да се тегли заем, ако бюджетния излишък наистина е 3 милиарда лева? Простата аритметика показва, че без никакви затруднения могат да бъдат платени 2.2 милиарда, каквато е дискутираната цена на сделката, като освен това ще останат 800 милиона за други нужди. Ще напиша няколко реда на какво се дължи тази мистерия.

И така, ако сте министър на финансите, и искате още през март да рапортувате голям бюджетен излишък, можете да направите следния прост трик: 1) В бюджета за годината залагате разходи, които не планирате да правите. 2) До края на март не ги правите и готово! На пръв поглед парадоксално, но иначе по всички правила на счетоводството, към края на март ще имате бюджетен излишък, равен на сумата на същите разходи, които не сте направил. Това е така, защото бюджетният излишък/дефицит е просто разликата между приходите и разходите ви. Ако искате да го увеличите имате две възможности - или като увеличите приходите или като намалите разходите - ефектът ще е един и същ. И въпреки, че бюджетните излишъци обикновено се свързват с непредвидено високи приходи, както в годините преди 2007, то уви същият може да означава и спрени или отложени разходи.

Ако някой се затруднява да вникне в логиката на този трик, ще дам още по-прост, илюстративен пример: Представете си, че вие сте частна фирма, която иска да покаже, че е много успешна и има големи печалби. Приходите ви обаче са твърде ниски, а разходите твърде високи. Тогава, вашият умен главен счетоводител, ви предлага да направите така: 1) Да напечатате фактури за работа, която не сте свършили, и да ги изпратите на произволни хора и 2) Да хвърлите в кошчето фактурите, които вашите доставчици са ви изпратили, все едно не сте им плащали. Естествено изпратените фактури няма да ви бъдат платени, защото вие не сте вършили нищо, за да искате пари, а за онези в кошчето ще трябва да платите корпоративен данък, Но от счетоводна гледна точка вие ще сте увеличили приходите си, докато сте намалили разходите и съответно ще имате висока печалба.

Предполагам някой ще си помисли, че само пълен идиот би направил такова нещо. Но уви по точно същата схема стана един от най-големите фалити в историята на САЩ. От 1996 до 2001 американската енергийна компания ЕНРОН осчетоводяваше като приходи несъществуващи сделки, докато в същото време криеше разходи (всъщност ги приравняваше на капиталови инвестиции). По този начин отчиташе огромни печалби и повишаваше цената си на фондовата борса, от което печелеха тесен кръг нейни акционери. Естествено подобна схема не можеше да продължава безкрайно, защото рано или късно парите в брой щяха свършат, но от гледна точка на печалбите всичко беше приказка с цветя и рози. И така през 2001, след като дори спешните кредити за спасяването му не помогнаха, ЕНРОН фалира завличайки работниците си, инвеститорите и кредиторите с общо 74 милиарда долара, като освен това стана причина и за фалита на най-голямата одиторска фирма по това време - Arthur Andersen.

Бюджетът на България е далеч от финансовите мащаби на ЕНРОН, освен това фалит на цяла държава изобщо не е толкова просто и лесно нещо, като корпоративния, но проблемите, които висят над главата на финансовия ни министър са от абсолютно същото естество - държавните финанси не отговарят на амбициите на правителството и никакви счетоводни трикове не могат да скрият липсата на пари.



Ако погледнете отчетите за изпълнението на държавния бюджет, ще видите че "трикът", за който споменах по-горе, е използван редовно от Владислав Горанов поне от 2017 насам. Нека погледнем например долната графика, в която са показани реалните приходи в бюджета през 2018 г в милиони лева, месец по месец, както и прогнозираните такива, разпределени на равни дванадесетини. С плътна оранжева линия са реалните приходи, а с пунктирана - прогнозираните. Жълтата линия пък, стойностите на която трябва да се четат на дясната скала, показва съотношението на реални към прогнозирани. Както може лесно да се забележи двете стойности се движат съвсем близко една до друга през цялата година, като по-съществено отклонение има единствено през януари, когато започва кампанията за корпоративния и подоходните данъци за 2017.

Ако погледнем подобна графика за разходите през 2018 обаче, веднага се вижда как през цялата година реално извършените разходи съществено изостават от предвидените, като "наваксване" има чак през декември. Разликата е основния компонент на въпросния бюджетен "излишък", и тя е 232 млн. лева през януари, постепено се увеличава през годината, за да достигне 2.81 млрд. лева през ноември, след което бързо наваксва през декември, когато правителството с щедра ръка раздаваше милиарди. Ако погледнем и детайлните разбивки, представени от министерството на финансите, можем да видим кои са разходите, които са забавени чак до края на годината - най-голяма дял от тях е в перото "Капиталови разходи" (основно за поддържане на пътната инфраструктурата) и при планирани 2.056 млрд. лева към края на ноември 2018 са изхарчени едва 581 млн.

Ето и подробна таблица с месечните данни. Излишъкът от милиард лева към края на декември отива за покриването на членската ни вноска в ЕС, след което бюджетът отчита малък дефицит.

Месец
Бюджет
приходи
Реални
приходи
Реални/
бюджет
Бюджет
разходи
Реални
разходи
Реални/
бюджет
Неизв.
общо
Излишък
Бюджет
капиталови
Реални
капиталови
Неизв.
капиталови
Януари 1960 2755 141% 1917 1685 88% 232 1070 187 5 182
Февруари 3919 4188 107% 3834 3230 84% 604 958 374 65 309
Март 5879 5951 101% 5751 5114 89% 637 837 561 132 428
Април 7839 8173 104% 7668 6764 88% 905 1410 748 164 583
Май 9798 10034 102% 9586 8377 87% 1209 1657 935 221 713
Юни 11758 11965 102% 11503 9909 86% 1594 2056 1121 301 820
Юли 13718 14022 102% 13420 11598 86% 1822 2424 1308 352 957
Август 15677 15894 101% 15337 13235 86% 2102 2659 1495 396 1099
Септември 17637 17856 101% 17254 14723 85% 2531 3132 1682 424 1258
Октомври 19596 19855 101% 19171 16566 86% 2605 3289 1869 494 1375
Ноември 21556 21657 100% 21088 18268 87% 2821 3390 2056 581 1475
Декември 23516 23816 101% 23005 22741 99% 264 1075 2243 2483 -240


Абсолютно същата картина се разкрива ако погледнем данните и за седеммесечието на 2019 г. Отново реално постъпилите приходи в бюджета се разминават съвсем слабо с прогнозираните, но ножицата при разходите се запазва, като дори се разтваря малко повече.

Ето същите данните в табличен вид

Месец
Бюджет
приходи
Реални
приходи
Реални/
бюджет
Бюджет
разходи
Реални
разходи
Реални/
бюджет
Неизв.
общо
Излишък
Бюджет
капиталови
Реални
капиталови
Неизв.
капиталови
Януари 2141 2403 112% 2068 1745 84% 322 658 230 26 204
Февруари 4282 4257 99% 4135 3333 81% 802 923 461 31 430
Март 6423 6425 100% 6203 5196 84% 1007 1229 691 46 645
Април 8564 8982 105% 8270 7015 85% 1255 1967 921 66 856
Май 10706 11021 103% 10338 8686 84% 1651 2334 1152 88 1064
Юни 12847 13168 103% 12405 10469 84% 1936 2699 1382 259 1123
Юли 14988 15220 102% 14473 12268 85% 2205 2952 1612 298 1315


Но кому и защо са нужни такива счетоводни хватки? Уви, отговорът на този въпрос никак не е лесен, бидейки финансовата логика често е скрита зад политически мотиви. Един видим резултат от това задържане на средствата за ремонт на инфраструктурата е, че тя се руши и предизвиква пътни инциденти и други произшествия. Трябва да отбележим обаче, че афиширането на многомилиарден бюджетен излишък още през март-април всяка година има много силен ПР ефект - създава впечатлението, че икономиката се развива добре, че правителството не е застрашено от финансови шокове и че държи нещата под свой контрол, контролирайки милиарди левове, които може да изхарчи по свое усмотрение и да награди с тях онези, които пожелае.

Въпросният "трик" вероятно би бил използван от министерството на финансите още известно време, ако тази година непредвидени обстоятелства, не правят изпълнението му невъзможно, а именно купуването на нови изтребители за армията много сериозно ще натовари бюджета. Сумата от 1.2 млрд. долара, която е цената на самолетите, по днешния фиксинг на БНБ е 2.15 млрд лв. Ако към нея добавим и годишната ни вноска към ЕС, ще получим число, което е почти равно на бюджетния "излишък" към края на ноември миналата година, който най-вероятно щеше да бъде същият и тази година. Именно затова се налага на министъра на финансите спешно да търси свежи средства емитирайки нов държавен дълг (вече за почти 900 млн. лева тази година) - средствата за самолетите трябваше да бъдат платени още през август, а както вече отбелязах никакви счетоводни хватки не могат да скрият факта, че в хазната не са останали пари. Което също ще рече, че строителните фирми, които чакат да дойде декември, за да получат както всяка година своят дял от държавната баница, този път ще останат с празни уста. Това последното може да ни подскаже кой е инициатора на "трика", защото едва ли е по силите на Владислав Горанов да откаже на хора като Валентин Златев, Делян Пеевски, Васил Божков и т.н. Нужен е някой с по-дебел врат от него, а такъв в България има само един - Бойко Борисов.

Коментари